Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г.

Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания [фирма] срещу решението от 18.02.2009 г. по гр. д. № 3611/2007 г. на С. градски съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на ЗК [фирма] срещу решението от 15.08.2007 г. по гр. д. № 765/2004 г. на С. районен съд 68 с-в с което са били отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу Г. Н. Г. и Р. С. Николова субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ТЗ. (отм.) Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос: "Следва ли да се счита оспорването по реда на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.) на официален свидетелстващ документ - протокол за ПТП за доказано само въз основа на изявлението на актосъставителя че не си спомня обстоятелствата за констатирането на които е съставен". В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретните основания (чл. 290, ал. 2 ГПК) за касиране на решението са свързани с неправилната преценка на доказателствената тежест при оспорването на Протокола за ПТП. Ответникът по касация Г. Г., чрез депозиран по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор на процесуалния си представител, назначен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.), изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответницата по касация Р. Николова не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на въззивния акт, съобразно заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното. Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) за сумата 1075.08 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 175 лв. Претенциите на ЗК [фирма] (предишно наименование [фирма]) срещу Г. Г. и Р. Николова е за възстановяване на изплатено от дружеството обезщетение по договор за застраховка "А.", възлизащо на 1075.08 лв. Претендира се и обезщетение за забава от деня на плащането и до датата на ИМ - 175 лв. Няма спор, че в резултат на ПТП, настъпило на 12.11.1999 г. е било причинено увреждане на л. а."П. 106" с ДК № С 2171 СК с валидна застраховка в ЗК [фирма]. Увреждането е причинено от л. а. "Н. С." със собственик Р. Николова и водач Г. Г.. Установено е в производството пред въззивната инстанция, че на 06.01.2000 г. ЗК [фирма] е изплатил застрахователно обезщетение, покривайки разходите за ремонт на л. а."П. 106" в оторизиран сервиз, поради което е предявил срещу виновния водач Г. Г. и собственика на автомобила Р. Николова субективно съединени искове правно основание: чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД срещу водача и чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) вр. чл. 50 ЗЗД срещу собственика на увреждащия автомобил за солидарно възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Претендирано е и обезщетение за забава на плащането. В първоинстанционното производство (проведено по реда на ГПК (отм.) назначеният по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) представител на Николова е оспорил протокола за ПТП и по-конкретно съдържанието му. По негово искане, като свидетел е призован актосъставителя, който не е оспорил обстоятелството, че той е съставил протокола, но вече не си спомня обстоятелствата по ПТП. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на недоказаност на плащането, поради това, че е било извършено, чрез групирана платежно нареждане (за няколко щети). Във въззивното производство пред СГС са представени допълнителни счетоводни документи и е назначена експертиза, която е дала заключение, че плащането е извършено на застрахованото лице по конкретната щета. За да потвърди първоинстанционния акт, съставът на СГС в мотивите на решението си е посочил, че е доказано оспорването на протокола ПТП. Тъй като не е установен механизмът на произшествието, не може да се направи извода, че именно водачът на л. а. "Н. " е виновен за настъпването му. Оттук и неоснователността на предявените регресни искове. По поставения правен въпрос: Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на длъжностното лице (в случая - актосъставител), че не си спомня отразените в документа факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза. Поради това, по поставения правен въпрос, съдебният състав приема, че в хипотезата на чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) изявлението на актосъставителя дали си спомня или не обстоятелствата, отразени в официалния свидетелстващ документ са без правно значение. По основателността на жалбата: Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. На нерегулирано кръстовище на ул. "Плачковица" и ул. "Б. ", водачът на л. а. "Н. " мод. "С. " е отнел предимството на дясностоящия л. а "П. - 106" от което са произтекли щети за застрахования в ЗД [фирма] (сега ЗК [фирма]) лек автомобил - леко подбит преден капак, счупен ляв мигач, деформирана предна броня. Автотехническата експертиза сочи, че естеството на щетите отговаря на механизма на ПТП, описан в протокола. Стойността на тези щети възлиза на 1075.08 лв. и са платени на застрахованото лице на 6.01.2000 г. по банков път, което е установила назначената от СГС счетоводна експертиза. Обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД би следвало да се дължи от датата на поканата за плащане към ответниците и до датата на ИМ. Доказателства за отправена покана към Г. и Николова няма представени, поради което обективно съединеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е недоказан. Списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което съдът определя претендираните разноски в размер на 120 лв., съобразно дължимите държавни такси. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.