Решение № 109 от 3.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 57/2005 г.

Решение № 109 от 3.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 57/2005 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е по чл. 247 ГПК, образувано по молба на "П" А. - гр. П. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Определение № 909 от 24.Х.2005 г. по т. д. № 57/2005 г. на ВКС, ТК, II отд. Молителят излага, че волята на съда, изразена в съобразителната част на определението е, че е недопустимо въззивното решение в частта, с която съдът повторно се е произнесъл по главния иск, но в диспозитива на определението не се съдържа произнасяне, с което да се обезсили въззивното решение в тази част. Молителят иска да се отразят в диспозитива на определението направените от съда изводи, като се отстрани несъответствието между формираната в мотивите действителна воля на съда и нейното външно изразяване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: За да остави без разглеждане касационната жалба на ищеца по делото срещу въззивното решение поради липса на правен интерес от обжалване, съдът е изложил, че Решение от 22.III.2001 г. по гр. д. № 482/1997 г. на СГС в частта, с която е уважен искът по чл. 300, ал. 1 ЗЗД срещу ответника "И" ЕООД - в н. - гр. П., е влязло в сила поради необжалването му от този ответник. Съдът е изложил, че искът срещу ответника "И" ЕА. по чл. 300, ал. 1 ЗЗД, предявен като евентуален, подлежи на разглеждане, ако не бъде уважен искът срещу предпочитания от ищеца ответник "Б" А. - гр. С., обосновал е защо приема, че за ищеца липсва правен интерес от подадената касационна жалба с оглед влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл. 300, ал. 1 ЗЗД срещу ответника "И" ЕООД. Поради това не може да се приеме, че определението съдържа съображения в изложения от молителя смисъл за недопустимо произнасяне от въззивния съд. Не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда (в смисъла, поддържан от молителя) и нейното външно изразяване и е неоснователно искането на молителя да се допълни диспозитива на определението, като се обезсили въззивното решение, като недопустимо, в посочената част. По изложените съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Определение № 909 от 24.Х.2005 г., постановено по делото, е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия