Решение № 326 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2017 г.

Решение № 326 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4188/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "БКС" ЕООД, гр. С., чрез пълномощник адв. Б. П., против Решение № 197/14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1850/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002115007227-091-001/22.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 474/12.07.2016 г. на Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи и за недопустимост на решението, поради излагане на мотиви от съда по частта от ревизионния акт, отменена с решението на директора на дирекция "ОДОП" - П.. По същество на спора се поддържа, че неправилно съдът приел липса на основание по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за отписване на вземанията от "Тераком" ООД, а наред с това се твърди и наличие на основание по чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗКПО. В заключение се претендира постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение и по същество на спора да се отмени ревизионния акт, в оспорената му част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Калдъшев, е постъпила преди проведеното съдебно заседание писмена защита, с която се оспорва касационната жалба, като неоснователна и се претендират разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 8 000 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. по жалба на "БКС" ЕООД е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16002115007227-091-001/22.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 474/12.07.2016 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта относно установена данъчна загуба за 2009 г. в размер на 559 607,34 лева и установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 33 395,75 лева и лихва от 6 998,29 лева и за 2014 г. в размер на 19 562,31 лева и лихва от 1 218,69 лева. АС - П. е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г., при извършването на която не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК. По същество на спора, съдът е приел, че правилно с РА е извършено регулиране на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение и за 2010 г. в намаление на основание на чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 81 от с. з. в размер на 100 968,02 лв.; и за 2009 г. в увеличение в размер на 529 581,12 лв. По делото не е имало спор, че сумата от 100 968,02 лв. представлява отписано вземане от "Тераком" ООД през 2009 г. по сметка 691 - Отписани вземания, възникнало през 2005 г. Спорен е бил въпроса налице ли е основание по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за отписване на вземането през 2009 г. Съдът е приел, че при липса на влязло в сила съдебно решение, че вземането или част от него е недължимо, а само доказателства, че "БКС" ЕООД е направило отказ от иск по образуваното по негова искова молба гр. дело № 42/2007 г. по описа на Окръжен съд - С., не е налице основанието по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за признаване за данъчни цели на отписаното вземане през 2009 г. и е налице основание по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за признаването му за 2010 г., поради изтичане на давността за събирането му. Предвид това е приел, че правилно с посочената сума в размер на 100 968,02 лв. е извършено регулиране на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение и за 2010 г. в намаление на основание на чл. 77, във вр. с чл. 81 от ЗКПО. По делото не е имало спор, че сумата от 529 581,12 лв. представлява отчетени разходи за обект "Кетевска махала" /отписано незавършено производство/ по договорни отношения с "Тераком" ООД, които не са били заплатени на ревизираното дружество. И по отношение на тази сума, съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО за признаване за данъчни цели на отписаното вземане, а дружество по своя воля се е отказало от предявения иск срещу "Тераком" ООД за заплащане на разходите. По отношение на извършената корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 70 -71 от ЗКПО, съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор да приспадне данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба (чл. 70 от ЗКПО) и за 2010 г. е приспаднало данъчна загуба в размер на 552 217,85 лв., формирана през 2008 г. и 2009 г. С оглед направените констатации за 2009 г. и като съобразил решението на директора на дирекция "ОДОП" - П., в частта, с която е отменен РА, в частта на увеличението на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат за 2009 г. в размер на 202 337,87 лева, АС - П. е приел, че правилно в решението е посочено, че дружеството има право през 2013 г. да пренесе загуба от 2009 г. в размер на 224 268,17 лева, поради което РА, в потвърдената с решението част за установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 33 395,75 лева и лихви в размер на 6 998,29 лева е законосъобразен. Приел е, че за 2014 г. не е налице данъчна загуба, подлежаща на приспадане, поради което правилно е установено и задължението за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 19 562,31 лева и лихви в размер на 1 218,69 лева. По изложените мотиви за неоснователност на жалбата и законосъобразност на РА, в потвърдената му с решение на директора на дирекция "ОДОП" - П. част, АС - П. е отхвърлил жалбата на "БКС" ЕООД против РА № Р-16002115007227-091-001/22.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена и изменена с Решение № 474/12.07.2016 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, за установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 19 562,31 лв. и лихва - 1 218,69 лв., и установена данъчна загуба за 2009 г. от 35 7269,47 лв. на 55 9607,34 лв. и корпоративен данък за 2013 г. в размер от 53 629,54 лв. на ЗЗ 395,75 лв. и лихва от 11 238,41 лв. на 6 998,29 лв. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебния акт, поради излагане на мотиви в съдебния акт по частта от ревизионния акт, отменена с решението на директора на дирекция "ОДОП" - П., което според касатора представлява произнасяне свръх петитум. Независимо от изложените мотиви, от диспозитива на съдебния акт е видно, че същия макар и непрецизен, постановява отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - П., поради което доводите на касатора за недопустимост на съдебния акт, поради произнасяне на АС - П. свръх петитум са неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. По отношение на извършено регулиране на декларирания отрицателен счетоводен финансов резултат на дружеството за 2009 г. в увеличение и за 2010 г. в намаление на основание на чл. 77 от ЗКПО, във връзка с чл. 81 от с. з. в размер на 100 968,02 лв.; и за 2009 г. в увеличение в размер на 529 581,12 лв. по делото не е имало спор по фактите и същите са правилно установени. Спорната сума от 100 968,02 лева е отчетена от дружеството по сметка 691 - отписани вземания, а спорната сума от 529581,12 лева е отчетен разход за обект "Кетевска махала" - отписано незавършено производство. Няма спор, че вземанията са отписани от дружеството въз основа на определение за прекратяване на гражданско дело № 42/2007 г. по описа на Окръжен съд - С., поради отказ от иска на "БКС" ЕООД, гр. С. срещу "Тераком" ООД. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗКПО разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. Правилно съдът е приел, че през 2009 г. не са настъпили обстоятелствата по чл. 37, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба в приложимата редакция от ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо; 2. възмездно прехвърляне на вземането; 3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; 4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; 5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон; 6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част. Спорен по делото е бил въпроса дали влязлото в сила определение за прекратяване на гражданско дело № 42/2007 г. на Окръжен съд - С., образувано по искова молба на "БКС" ЕООД, гр. С., поради отказ от предявения иск за отписаното вземане може да се приравни на влязло в сила решение и да обуслови наличие на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. С влязлото в сила определение за прекратяване на гражданското дело по иск за присъждане на вземането, спорът не се решава по същество и безспорно не е налице влязло в сила решение, с което да е постановено, че вземането или част от него е недължимо. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че нормата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗКПО не следва да се тълкува разширително. Същата, като данъчна норма се тълкува стриктно, а наред с това, като предвиждаща изключение от правилото по чл. 34 от ЗКПО, не може да се тълкува разширително. По отношение на извършената корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. по реда на чл. 70 -71 от ЗКПО, няма спор, че данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор да приспадне данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба (чл. 70 от ЗКПО) и за 2010 г. е приспаднало данъчна загуба в размер на 552 217,85 лв., формирана през 2008 г. и 2009 г. С оглед направените констатации за 2009 г. и при липса на други спорни въпроси, правилно АС - П. е приел, че дружеството има право през 2013 г. да пренесе загуба от 2009 г. в размер на 224 268,17 лева, поради което РА, в потвърдената с решението част за установен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 33 395,75 лева и лихви в размер на 6 998,29 лева е законосъобразен, а тъй като за 2014 г. не е налице данъчна загуба, подлежаща на приспадане, правилно е установено и задължението за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 19 562,31 лева и лихва - 1 218,69 лева. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на "БКС" ЕООД, гр. С. е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, а същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора "БКС" ЕООД, гр. С. не следва да бъдат присъждани разноски, а на основание чл. 161 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП" - П. следва да се присъдят разноски и за касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че освен подаването на писмена защита преди проведеното съдебно заседание, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция, на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 1773 лева, които "БКС" ЕООД, гр. С. следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,