Решение № 7440 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2024 г.

И. Д. И., старши инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и В. Х. Н., главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, са подали касационна жалба срещу решение 1155 от 21.02.2024г. по адм. дело 10579/2023г. по описа на Административния съд София-град, с което по жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири е отменено предписанието по раздел V, т. 2 - "Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена. Срок: 31.10.2023г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление София, като се присъдят направените разноски. Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление София е поискало отхвърляне на жалбата. Прокурорът от Върховнта прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд установил, че с договор за дарение Д-6/13.09.2019г. Община Враца дарила на държавата чрез областния управител на област Враца язовир Мраморчица, актуван с акт за публична общинска собственост 149/01.03.2000г., находящ се в имот с идентификатор по КККР /номер на имота по КВС: 1689727.29/, в землището на сeло Горно Пещене, общ. Враца, област Враца, местността Гладна врана. Издаден бил акт за публична държавна собственост 3751/ 16.12.2019 г. за същия имот, като правата за управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. С констативен протокол 03-01-75/17.11.2022 г., издаден от инспектори в РО НЯСС Северозападна България, Офис Враца, Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири било дадено предписание по т. V.2. Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена, със срок за изпълнение 10.04.2023г. На 30.08.2023г. И. Д. И. старши инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и В. Х. Н. - главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Северозападна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършили повторна проверка на язовир Мраморчица и съставили констативен протокол 03-01-41/30.08.2023г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията. В протокола в раздел V.2. отново било дадено предписание Да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена, със срок за изпълнение - 31.10.2023г. Съдът установил, че с решение 3233/16.05.2023г. по адм. дело 814/2023г. по описа на Административния съд-София град, оставено в сила с решение 880/18.10.2023г. по адм. дело 6062/2023г. по описа на Върховния административен съд, била отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири срещу предписанията, съдържащи се в констативен протокол от 17.11.2022г. От правна страна административният съд направил преценка, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл.190а, ал. 1 от Закона за водите, при спазване на изискванията за форма и на материалния закон. Административният съд обаче приел, че при издаване на предписанието по констативен протокол 03-01-41/30.08.2023г. е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазването на изискването на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК 2, според което условие за допустимост на произнасянето на административния орган е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. Съдът посочил, че предписанието било издадено при наличието на предходно направено аналогично предписание, макар и с различен срок за изпълнение, което е било във фазата на съдебно обжалване. Поради това отменил оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че предписанието е направено от оправомощени длъжностни лица. Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица са компетентни да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Със заповед А-776/22.12.2021г. на председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор предоставил съответните правомощия на конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта. Касационната инстанция споделя и преценката на съда, че административният акт съдържа фактически и правни съображения, както и че е налице материалноправно основание за неговото издаване. Не може да се сподели обаче извода на първоинстанционния съд, че при издаването на предписанието е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният съд не е съобразил, че предметът на второто административно производство не е идентичен с този, в който е направено предписанието по констативен протокол 03-01-75/17.11.2022г. С предписанията по констативен протокол 03-01-75/17.11.2022г. собственикът на язовир "Мраморчица" е бил задължен да подравни и хоризонтира короната на язовирната стена, със срок до 10.04.2023 г., и да почисти от дървесна растителност петата на язовира, със срок до 10.04. 2023г. С констативен протокол 03-01-41/30.08.2023г., съставен при извършена на друга дата проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовира, е установено, че предписанията по констативен протокол 03-01-75/17.11.2022г. не са изпълнени, поради което са дадени нови предписания във връзка с безопасната техническа експлоатация на язовира: 1. да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена, със срок за изпълнение - 31.10.2023 г., 2. да се почисти от храстовидна растителност водния откос, със срок за изпълнение - 31.10..2023 г. 3. да се почисти от храстовидна растителност въздушния откос, със срок за изпълнение - 31.10.2023г. Съпоставката на двата документа води до извода, че в две самостоятелни производства са издадени отделни, административни актове, които нямат един и същ предмет. Новото предписание по точка 2, макар и със същото съдържание, е направено в следващ период от време, поради неизпълнението на предишното предписание и изтичането на срока за неговото изпълнение. Съгласно чл.190а, ал.1 ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 ЗВ имат право на свободен достъп до контролираните от тях язовирни стени и до съоръженията към тях, и могат да правят проверки без ограничение във времето, като изискват необходимите данни, сведения и обяснения. Логично и съобразено със закона е да се направи предписание със същото съдържание, като се определи нов срок за изпълнение, ако предходно даденото предписание не е било изпълнено. При отсъствието на идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с констативни протоколи, съставени при извършени по различно време проверки на язовира, не може да се приеме, че е съществувало основание по чл.27, ал.2, т.2 АПК за прекратяване на второто административно производство. Като е направил обратния извод, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири жалба. С оглед изхода на делото в полза на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор следва да се присъдят разноски общо в размер на 270 лева, от които 70 лева държавна такса и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд