Решение № 13182 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2019 г.

Решение № 13182 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Мекерова, чрез процесуален представител адвокат Димитров, против решение № 6767/19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8212/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР -01 - 712/13.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за прекратяване на служебното правоотношение на касаторката на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 16а, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. Касаторката твърди неправилност - необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на Агенцията по вписвания, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решение № 6767819.11.2018 г., по адм. дело № 8212/2018 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на К. Мекерова срещу заповед №ЧР -01 - 712/13.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която е прекратено служебното правоотношение на касаторката за длъжността "директор"на дирекция "Информационно обслужване и технологии" при Агенцията по вписвания, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 16а, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. - поради обективна невъзможност Мекерова да продължи да изпълнява служебните си задължения. От фактическа страна съдът е приел, че с с влязло в сила на 11.07.2018 г. решение № 3225/10.05.2017 г. по адм. дело № 8226/2016 г. на Административен съд София - град е отменена като незаконосъобразна заповед №ЧР - 01 - 252/30.06.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписвания за прекратяване на служебното правоотношение на Мекерова на длъжността "директор" на дирекция "Информационно обслужване и технологии". В срока по чл. 122 от ЗДСл. - на 13.07.2018 г., лицето се е явило по местоработата в Агенцията по вписвания, за да заеме длъжността на която е възстановено. За заемане на длъжността е издадена заповед №ЧР - 01 - 711/13.07.2018 г., като едновременно с тази заповед е връчена и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение - предмет на адм. дело № 8212/2018 г. по описа на Административен съд София - град. За да отхвърли жалбата срещу оспореният административен акт, съдът е приел от правна страна, че съгласно чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл. /Дв. бр. 57/22.07.2016 г., държавен служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност, а съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, длъжността "директор на дирекция", каквато е заемала касаторката е ръководна и не може да се заема при условията на непълно работно време. Предвид изложеното, съдът е приел, че макар действително служебното правоотношение на касаторката, с оглед влязлото в сила решение да е продължило да съществува във вида отпреди отменената заповед за прекратяването му, то предвид настъпилата в чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл. промяна, то е било вече обективно несъвместимо с нея. По тези съображения, съдът е счел за законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на Мекерова на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., извършено с оспорената заповед. Решението е правилно. Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на К. Мекерова, ответникът е посочил в оспорената заповед разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Съгласно цитираната разпоредба, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Липсва легална дефиниция на това понятие, но според константната съдебна практика обективна невъзможност е налице, когато: е създадена нова фактическа обстановка; тя води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините от тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение, т. е съответната невъзможност е възникнала независимо от волята и поведението на страните. В случая такава невъзможност е обусловена от нормата на чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл., съгласно която длъжността "директор на дирекция в централната администрация с изключение на администрацията на Министерския съвет и на министерство" не може да се заема при условията на непълно работно време. Няма спор между страните и от представените по делото доказателства се установява, че касаторката със заповед № ЧР - 01-711/13.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписвания е възстановена на длъжността "директор" на дирекция "Информационно обслужване и технологии" при условията, посочени в заповед № ЧР - 01 - 464/27.07.2015 г. с дневно работно време 7 часа и 35 часа седмично при петдневна работна седмица, т. е. при непълно работно време на основание чл. 16а от ЗДСл. Следователно органът по назначаването е изпълнил задължението си по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. за възстановяване на служебното правоотношение на касаторката във вида, в който е съществувало преди прекратяването му, но правилно в оспорената заповед е посочено, че е налице нова фактическа обстановка в резултат на законодателна промяна по отношение изискването за заемане на длъжността в частта за работното време. В хипотезата на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на това правно основание "обективна невъзможност", следва да е породена от причини за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай приетата промяна на чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл., ДВ. бр. 57 от 22.07.2016 г., предвиждаща, че държавен служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност /докато заеманата от касаторката е ръководна/, по характера си представлява нормативна промяна, която е извън волята и на двете страти по правоотношението и води до изменение на обстоятелствата, свързани с работното време. С последното изменение на чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл. са въведени ограничения за изпълняване на длъжността "директор", заемана от касаторката при непълно работно време, поради което правилно, както в оспорената заповед, така и в обжалваното решение е прието, че е налице нова фактическа обстановка по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В константната си съдебна практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание ВАС приема, че за да е осъществен фактическия състав следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая приетото изменение на чл. 16а, ал. 1 от ЗДСл. по отношение изискванията за заемане на длъжността е извън волята и на двете страни в правоотношението, поради което правилно и в съответствие със закона е прието от решаващият съд, че са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., а именно: налице е нова фактическа обстановка, която води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по конкретната длъжност и причините за това са непреодолими и за двете страни, т. е. те не зависят от волята им. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че органа по назначаването е следвало в заповедта за възстановяване на касаторката на заеманата длъжност по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. да конкретизира и съобрази настъпилите промени относно изискванията за заемане на длъжността. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от ЗДСл. не допуска в случаите на ал. 1 преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време. Следователно е налице законова забрана за преназначаване на касаторката на пълно работно време - 8 часа, тъй като това създава хипотеза, при която длъжността ще бъде заета без конкурс в нарушение на чл. 10 от ЗДСл., както правилно е отбелязал в мотивите си първонистанционният съд. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и последното съдът определя в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение