Решение № 7622 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2017 г.

Решение № 7622 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карнобат против решение № 2152/22.12.2016 г. по адм. дело № 2052/2016 г. по описа на Административен съд - Б. И. са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон с оглед приложението на чл. 10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата) във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и факта, че починалият О. М. не е вписван в регистъра на населението. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора чрез отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба - В. И. М. и С. О. М., представлявани от адв. Атанасов оспорват касационната жалба по подробно изложени съображения в отговора към същата и в хода на делото по същество. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът не бил отчел, че починалото лице О. А. М., гражданин на Р. Ф., е бил със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ и като такова по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР не подлежи на вписване в регистъра на населението. Според прокурора, позоваването от съда на Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, както и на приложението на Кодекса на международното частно право (КМЧП) е необосновано, тъй като правният спор е свързан не с правото на жалбоподателите на наследяване, а с издаването на удостоверение за наследници, условията и процедурата за което са уредени в българското национално право. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на руските граждани В. И. М. и С. О. М. против отказ да им бъде издадено удостоверение за наследници на починалия на 26.12.2014 г. в село Е. Антимово, община Карнобат руски гражданин О. А. М. Отказът е обективиран в удостоверение № 94-00-6237/06.10.2016 г., издадено от длъжностното лице З. Ч. С обжалваното решение, съдът е отменил оспорвания административен акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на кмета на община Карнобат за извършване на исканата административна услуга в едномесечен срок от влизането в сила на решението. Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е използвал всички процесуални възможности, не е обосновал наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за да бъде издаден законосъобразен административен акт. Съдебният контрол върху законосъобразността на акта е осъществен при установено основание за отказа фактът, че починалото лице О. А. М. не е български гражданин и не е вписан в регистъра на населението, както и с оглед приложението на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че административният орган, действащ при условията на делегация на основание чл. 35, ал. 3 от ЗГР и по силата на заповед № РД-772/30.12.2015 г. на кмета на община Карнобат, не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 2 от Наредбата и чл. 35 от АПК да събере служебно доказателства относно преките наследници на О. А. М., включително въз основа на регистрите на актовете за гражданското състояние. Не се е обърнал и за съдействие към заинтересованото лице, по чиято молба е започнало административното производство, да му окаже съдействие при събирането на доказателства. Съдът е приел, че в случая се касае и за отношения с международен елемент, към които са приложими разпоредбите на Кодекса на международното частно право. Позовавайки се на чл. 89 и чл. 91, т. 2 във вр. с чл. чл. 48, ал. 7 от КМЧП и приемайки с оглед данните по делото, че починалият руски гражданин О. А. М. е имал обичайно местопребиваване в България към момента на смъртта си, съдът е приел, че при уреждането на наследствените правоотношения от настъпилата му смърт следва да се приложат разпоредбите на българското право. Прието е също, че пряко приложим на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. е и Договорът между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., обн., ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г., попр., ДВ, бр. 17 от 28.02.2014 г. Посочвайки, че Р. Ф. е правоприемник на СССР и че съгласно чл. 13 от Договора, наименован "Изпращане на документи за гражданско състояние и други документи", органите по гражданското състояние на едната договаряща страна по молба на другата договаряща страна изпращат без превод и безплатно чрез висшестоящия орган по гражданското състояние извлечение от книгите за регистрация на актове по гражданското състояние (регистрите по гражданското състояние) за служебно ползване, съдът е приел, че няма пречка българските компетентни органи да извършат съответните справки в регистрите в Руската федерация. Прието е също, че молбите на гражданите на едната договаряща страна за издаване на удостоверения по гражданското състояние от органите по гражданското състояние на другата договаряща страна могат да се изпращат непосредствено до компетентния орган по гражданското състояние. Съдът е констатирал, че е налице и неправомерно поведение от страна на администрацията при община Карнобат, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й по чл. 4, ал. 3 от ЗГР във вр. с чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР и чл. 16, ал. 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) чрез попълване регистрите на населението по отношение на починалия О. А. М. Прието е, че като чужд гражданин с личен номер на чужденец, респ. чужд гражданин, получил разрешение за дългосрочно пребиваване по смисъл на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР, О. А. М. е подлежал на вписване в регистъра на населението. Посочено е, че административният орган не може да се позовава на неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативните актове за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице. Решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционният съд относно приложимостта на чл. 13 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора: Органите по гражданското състояние на едната договаряща страна по молба на другата договаряща страна изпращат без превод и безплатно чрез висшестоящия орган по гражданското състояние извлечение от книгите за регистрация на актове по гражданското състояние (регистрите по гражданското състояние) за служебно ползване. Тези документи се изпращат направо на молещите органи. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Договора: Молбите на гражданите на едната договаряща страна за издаване на удостоверения по гражданското състояние от органите по гражданското състояние на другата договаряща страна могат да се изпращат непосредствено до компетентния орган по гражданското състояние. Този орган издава документ съгласно законодателството на своята държава и го изпраща без превод и безплатно чрез висшестоящия орган по гражданското състояние до компетентния по местожителството на заявителя орган по гражданското състояние. Същият орган предава документа на заявителя срещу заплащане на направените разноски в размер, определен съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия живее молителят. Събраните разноски остават за сметка на договарящата страна, органът на която ги е събрал. Ако молбата не е могла да бъде изпълнена, замоленият орган съобщава на компетентния орган по гражданското състояние по местожителството на молителя за обстоятелства, които са попречили за изпълнението. Цитираните норми уреждан две хипотези на междудържавно сътрудничество във връзка с изпращане на документи за гражданско състояние. Според първата хипотеза, уредена в ал. 1, органите на двете договарящи се страни си дължат съдействие във връзка със служебното ползване на информация, касаеща извлечение от книгите за регистрация на актове по гражданското състояние. В ал. 2 от чл. 13 на Договора е уредена втората хипотеза, според която органите на двете държави дължат съдействие на гражданите на съответната държава при и по повод подаването на молби за издаване на удостоверения по гражданското състояние, когато са от компетентността на "органите по гражданското състояние на другата договаряща страна". Във връзка с настоящия казус е от значение, че ал. 2 урежда договореното междуинституционално съдействие при и по повод предоставянето на търсената административната услуга, когато същата е заявена от гражданин на едната договаряща страна, но тази услуга следва да се извърши от органите по гражданското състояние на другата договаряща страна и при условие, че гражданинът (молителят) не "живее" на територията на страната, издаваща документа. Целта на договореното съдействие е да облекчи и улесни гражданите на двете държави при физическото получаване (предаване) на търсеното удостоверение чрез органите на държавата, в която живеят. Договорът не урежда прехвърляне на компетентност във връзка с издаването на удостоверение по гражданско състояние, а ред и начин на подаване на искането и предаване на издадения акт. В тази връзка и като се съобрази, че по делото не е спорно, че процесното искане за издаване на удостоверение за наследници е подадено устно до община Карнобат от руската гражданка В. И. М., респ. не е подадено "непосредствено" до компетентния орган в Руската федерация, както и че видно от жалбата на оспорващите, отказът за издаване на исканото удостоверение се оспорва по съществото на своето основание, както и че не се касае за "служебно ползване на информация", настоящия касационен състав намира, че чл. 13 от Договора е неприложим за разрешаването на правния спор материален закон. В тази връзка, направените позовавания в тази посока от страна на първоинстанционния съд се явяват необосновани. Касационната инстанция не споделя и изводите на административния съд за приложението на КМЧП във връзка с разрешаването на спора за законосъобразността на отказа за издаване на удостоверение за наследници по закон въз основа на регистрите на населението, поддържани при община Карнобат. Спорът по делото не касае признаването или отричането на наследствени права от страна на длъжностното лице от общинската администрация спрямо трети лица по отношение на починалия руски гражданин в страната ни. Поради тази причина чл. 91, т. 2 от КМЧП, уреждащ приложимото гражданско право относно определянето кръга и реда на наследниците спрямо наследяването по чл. 89 и чл. 90 от КМЧП, няма пряко отношение към преценката за законосъобразността на отказа да бъде издадено удостоверение за наследниците по см. на чл. 9 от Наредбата по причина на липса на вписване на починалото лице в регистъра на населението. Административният съд неправилно е приел, че руският гражданин О. А. М. е имал разрешение за дългосрочно пребиваване по смисъл на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР и поради тази причина е подлежал на вписване в регистъра на населението. По делото е представено удостоверение № УРИ-538200-3173/05.12.2016 г. издадено от ОД на МВР - Б., Сектор "Миграции", с което е установено, че чужденецът е бил със статут на продължително пребиваващ в Р. Б. чужденец до 21.08.2015 г. Съдът необосновано е пропуснал да зачете доказателствената сила на този официален документ и изхождайки от факта, че чужденецът е имал личен номер на чужденец и позовавайки се на чл. 16, ал. 4 от ЗБЛД е приел, че руският гражданин е дългосрочно пребиваващ. Съгласно чл. 16, ал. 4, изр. първо от ЗБЛД, личният номер за чужденец идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите чужденци в Р. Б. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД, ЛНЧ е част от задължителните лични данни, съдържащи се в личния документ. Нормата на чл. 16, ал. 4 от ЗБЛД има за цел да разясни значението на личният номер спрямо идентификацията на даденото лице и е относима към всички лица, които са получили по съответния ред български лични документи. Дългосрочно пребиваващ чужденец по см. на чл. 16, ал. 4 от ЗБЛД обхваща, но не се ограничава с видовете дългосрочни пребивавания по см. на чл. 23, ал. 1, т. 3 - 4 от ЗЧРБ. По смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗЧРБ, видовете пребивавания са четири вида: краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; продължително - с разрешен срок до една година; дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно пребиваване - с разрешен неопределен срок. За целите на настоящия спор и преценката за приложението на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР, според който в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. Б., е определящ вида на разрешението за пребиваване на починалия чужденец. В случая, като се отчетът данните от горепосоченото удостоверение, следва да се приеме, че по делото не е доказано чужденецът О. А. М. да е имал разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване по см. на чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ. При така установеното следа извода, че административният съд противно на доказателствата по делото е приел, че общинската администрация е нарушила закона - чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР като не е вписала в регистъра на населението руския гражданин, пребивавал в страната "продължително" по см. на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. При това положение и като се отчете, че административният орган се е позовал именно на липсата на вписване в регистъра на населението на починалия чужденец, за да откаже издаването на исканото удостоверение за наследници касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е отменил административния акт като незаконосъобразен. С оглед изложеното и при изяснени факти по спора на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло и спорът решен по същество с отхвърляне на жалбата. Искането на кмета на община Карнобат за присъждане на разноски пред двете инстанции следва да бъде оставено без уважение, поради липсата на доказателства за направата на такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение