Решение № 4099 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2016 г.

Решение № 4099 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. В. Б. срещу решение № 216 от 13.05.2016 г. постановено по адм. дело № 106 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е допустима само спрямо лице, което управлява моторно превозно средство (МПС), т.е. има качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е оборена с показанията на разпитаните свидетели, от които е изяснено, че Б., в деня и часа на установеното административно нарушение, не е управлявал лекия автомобил. От страна на административния орган не са представени доказателства, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС на 16.01.2016 г. около 22:25 ч и в това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Провереното МПС не е било в движение, тъй като още преди проверката да бъде извършена, автомобилът е бил спрян и е преустановил кръговите движения, които е извършвал. Когато полицейските служители са доближили МПС-то за проверка, то не е било в ход и не е било с включен двигател. Жалбоподателят е депозирал в законоустановения тридневен срок пред административния орган възражения (направени и по време на проверката), в които е описал действителната фактическа обстановка. АС - П. неправилно не е дал вяра на показанията на сина на жалбоподателя - П. Б., тъй като близката родствена връзка не винаги е равносилна на заинтересованост. Неправилно не са кредитирани и показанията на свидетелите Т. и Л., поради това, че те били в близки отношения със сина на жалбоподателя. Нарушени са изискванията за форма и съдържание на обжалваната заповед. В нея липсва обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на ПАМ. Не е ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят, тъй като в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени няколко алтернативни хипотези. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол не е достатъчен за съставомерността на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, респективно за прилагане на ПАМ, тъй като към момента на проверката Б. не е имал качеството водач. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Началникът сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването по жалба на Г. В. Б. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1006-000035 от 16.01.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. П., както и искането му за присъждане на разноски. За да постанови този резултат съдът е установил, че със заповед № 16-1006-000035 от 16.01.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. П. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Г. В. Б., до решаване въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Заповедта е мотивирана с установяването, че на 16.01.2016 г. водачът на МПС - Х. Т., с рег. № РА4455АН Г. В. Б., при управление на автомобила, е нарушил правила за движение по пътищата, едно от които е отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, за което е съставен АУАН № Г 245208 от 16.01.2016 г. от К. Н. К. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0430949, който е отказал да получи. Съдът е изложил, че в хода на производството е разпитан свидетелят С. К. П. Тодоров, който е посочил, че познава Г. Б. Свидетелят отишъл с П. Б. до тях. Последният взел колата, направил кръгови движения и я спрял. Г. Б. и П. Б. не са си сменяли местата в автомобила, а автомобилът е бил спрян преди да дойдат полицейските служители. Г. Б. не е бил в нетрезво състояние. С. Б. Л. е изложил, че е познава Георги и П. Б. Петър е отишъл до тях, взел е колата, направил е кръгови движения, спрял я, дошла полиция. П. Б. карал джипа, а Г. Б. бил на място пасажерско до шофьора. Г. Б. не е бил в нетрезво състояние. С. П. Б., 15-годишен, син на оспорващия, дал съгласие да свидетелства, е посочил в показанията си, че е взел колата от дома си, карал я е от там до мястото на установяване на нарушението, а баща му се е возил на пасажерското място до него. Съдът е посочил, че по делото е представено възражението на Г. Б. с вх. № 100600601 от 18.01.2016 г. срещу установеното на 16.01.2016 г. В него Б. е изложил, че не е управлявал автомобила, тъй като синът му е управлявал колата и е направил "няколко кръгчета", спрял я, след което е дошла патрулна кола. Извършена му е проверка. От страна на административния орган е представено сведение на К. Н. К., младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" и актосъставител по АУАН. В него е отразено, че К. е станал свидетел на кръгови движения от лек автомобил - джип, затрудняващ движението на други участници в движението. След подаден сигнал, джипът е спрял. При проверката е К. е възприел водача на автомобила - Г. Б., като е забелязал, че лицето до него, видимо непълнолетно, сменя мястото си с другото. За проверката на документи лицето Г. Б. е изпратило сина си да ги донесе, защото не са били у него. На мястото на проверката са дошли и други лица. Дори съпругата на оспорващия е направила изявление, че е управлявала автомобила. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, има изискуемото по закон съдържание по чл. 59 от АПК, фактически и правни мотиви. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Посочил е, че необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен ред управление на МПС, и както е в конкретния случай - отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол не се оспорва. Счел е, че доказателствената сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателя, а въпросът за управлението на МПС следва да бъде разрешен от административно наказващия орган при издаване на наказателно постановление, последващо пред районен съд. Наред с това е посочил, че твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, са недоказани. Не е кредитирал показанията на непълнолетния свидетел П. Б., син на жалбоподателя, поради съмнение в тяхната достоверност и истинност. Приел е, че другите двама свидетели се познават с П. Б., общуват с него, били са с него в късните часове на денонощието знаят точния адрес на неговото жилище, което говори за близки отношения, поради което техните свидетелски показания също не могат да се възприемат за безпристрастни. Те противоречат на установеното с АУАН, а длъжностните лица, съставили и свидетелствали в АУАН удостоверяват непосредствено установеното и извършеното пред тях в акта. АУАН е съставен от тях в качеството им на длъжностни лица, в установената от закона форма и съставлява официален документ. Поради това съдът е достигнал до извод, че са били налице предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Неоснователни са възраженията на Б., че не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване и доказване на неистинността му. Съгласно чл. 193, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК доказателствената тежест за това се носи от страната, която го оспорва с конкретно изявление за това и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. В случая, в жалбата инициирала първоинстанционното производство са изложени твърдения, че изложената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, но липсва изрично изявление, че се оспорва неговата истинност. Поради това съдът не е открил производство по оспорване на истинността на АУАН по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК, правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. С показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат опровергани констатациите в АУАН по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, поради което твърденията в тази насока в касационната жалба се явяват неоснователни. По делото е безспорно установено, че Б. е отказал проверка с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Това не се оспорва от лицето и се потвърждава от АУАН. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Противно на изложеното в касационната жалба, заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,