Решение № 182 от 17.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 133/2009 г.

Решение № 182 от 17.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 133/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Гроздан Илиев Производството е по глава ХХХIII НПК.

Образувано по искане на осъденият С. П. П. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 216/12.11.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 258/2008 г. по описа на Великотърновски апелативен съд (ВАС), с което е потвърдена присъда № 534/17.09.2008 г. по н.о.х.д. № 274/2008 г. на Плевенски окръжен съд (ПОС).

Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По същество се прави искане за изменение на решението и допълнително намаляване на определеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК наказание.

Гражданската ищца не изразява становище по направеното искане.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 426 вр. чл. 347 - чл. 348 НПК, взе предвид следното:

С потвърдената присъда С. П. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления на 18 октомври 2007 г. в с. К., Плевенска област, както следва:

• по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на четири години лишаване от свобода

• по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда подс. Петров е осъден да заплати на гр. ищца С. А. П. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди.

Поддържаният против така постановеното решение довод за явна несправедливост на наказанието е неоснователен.

При индивидуализацията на наказанието нарушения на материално правните наказателни норми не са допуснати. Наказанията за всяко от престъпления е определено под предвидения в закона задължителен минимум, макар условията посочени в чл. 55 НК да не са били налице, но съдът е бил длъжен да стори това, тъй като производството е проведено по реда на гл. ХХVII НПК. Искането за допълнително намаляване на наказанието в това производство, предвид младата му възраст не се оправдава от фактическа страна. Искателят, макар и двадесет и петгодишен по време извършване на инкриминираните деяния, вече се е изявил като личност с трайно изградени навици за извършване на користни престъпления против собствеността и такива против личността. Настоящите, грабеж и кражба са извършени само една седмица, след като е бил освободен от затвора където изтърпял наказание лишаване от свобода за други кражби и грабеж. В конкретното им проявление поредните престъпления се отличават с изключителна дързост и упоритост проявено от осъденият, които през нощта, проникнал в домът на постаралите, продължително време изтезавал и се гаврил с пострадалата, възрастна жена, за да я застави да му предаде паричните си спестявания. При това положение и като съобрази, че поредното наказание лишаване от свобода е определено без приложението на чл. 24 НК касационния състав приема, че не е явно несправедливо, за да се намалява допълнително. Това е така, защото не е налице визираното в чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК очевидно несъответствие между определеното наказание и степента на обществена опасност на деянието, и тази на извършителя, която задължително да налага неговото намаляване с оглед постигане целите по чл. 36 НК. За да направи този извод съдът съобрази и обстоятелството, че изтърпяването на предходните наказания явно не е въздействувало поправително възпиращо върху осъденият, които непосредствено след освобождаването му от затвора за пореден път е манифестирал непроменените си навици за извършване на престъпни посегателства върху личността и собствеността. При това положение се налага изводът, че едно допълнително намаляване размерът на наказанието не би способствало за реализиране целите по чл. 36 НК. С изтърпяването му в размер, определен от контролираните инстанции за един по продължителен период от време осъдения ще бъде изолиран и ще му се отнеме възможността да вреди на обществото.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не е налице претендираното с искането нарушение, на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение