Решение № 8530 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2011 г.

Решение № 8530 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД със седалище гр. София, ул. "Шести септември" № 24 против решение № 4072 от 08.12.2010 г., постановено по адм. д. № 3146 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния зако и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Министерство на околната среда и водите в писмено становище оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил иска на "Инниммо Инвестмънтс" ЕООД против Министерството на околната среда и водите за присъждане на обезщетение в размер на 150000 евро или тяхната левова равностойност в размер на 193374.50 лв. за причинени от незаконосъобразен акт . - мълчалив отказ от продължаване на разрешително за водоползване на минерална вода № 003661/01.07.2005 г. имуществени вреди, равни на дължимата от дружеството неустойка по договор от 17.11.2007 г. Съдът е обсъдил наведените пред него в исковата доводи, на които се основава исковата претенция, съобразил е представените в подкрепа на иска доказателства, като въз основа на тях е достигнал до извод, че претендираната за обезщетение вреда, която според ищеца представлява дължимата по договора неустойка, не е в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ за продължаване на разрешителното. Съдът е посочил, че платената неустойка, макар да е във връзка с неизпълнение на поети задължения по договора от 17.11.2007 г., е в резултат от волята на страна по договора и е свързана с дадено обещание за извършване на правно действие, което е извън компетентност на ищеца. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда за липса на елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, обуславящи отговорността на държавата за причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията вреди. Правилна е преценката на съда, че в отменителното решение Върховният административен съд не дава указания за изхода от спора, поставен за разрешение пред компетентния административен орган. Указанията, дадени в отменителното решение са свързани с посочване на задължението административният орган да се произнесе с изричен акт. Съдът не дава указания за резултата от произнасянето, поради което правилно се преценява от съда по иска за вреди, че отмяната поради липса на изискуемата мотивираност на акта, а не по съществото на материалното административно правоотношение, не може да се свърже по непосредствен и пряк начин с претърпените от ищеца финансови загуби, свързани с плащане на неустойка по развален договор. Освен това, видно от доказателствата, искането за продължаване на разрешителното за водоползване е подадено след сключване на договора от 17.11.2007 г., т. е. ищецът предварително е приел по отношение на насрещната страна по договора задължение, което е в компетентност за разрешаване от административен орган, който се произнася с индивидуален административен акт - положителен или отказ, резултат, който към датата на сключване на договора, не може да му бъде известен. Предвид изложеното, съдът правилно е преценил, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платената неустойка и отмяната на мълчаливия отказ, поради което правилно е отхвърлил предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд