Решение № 8069 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Аспарухов, чрез процесуалния му представител адв. Т. Тодоров срещу решение 1621 от 06.03.2020 г. по адм. дело 12474 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка под 19-4449-0035 от 18.10.2019 г. на заместник - началника на Първо районно управление - СДВР, а именно "забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответната страна по касационната жалба - заместник - началникът на Първо районно управление - СДВР оспорва същата като неоснователна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. Христов и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на Д. Аспарухов срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) под 19-4449-0035 от 18.10.2019 г. на заместник - началника на Първо РУ - СДВР, издадена на основание чл. 42, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) и във връзка с чл. 22 от ЗАНН. С нея на жалбоподателя е наложена "забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години", на основание чл. 41, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1, предл. второ, във връзка с чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, а именно заместник - началникът на Първо РУ СДВР, по арг. на чл. 30, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 42 от от ЗООРПСМ и е изрично оправомощено лице, с оглед представената по делото заповед 225з-701 от 21.09.2018 г. на началника на Първо РУ - СДВР. Също така е установил, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, с оглед правилото на чл. 59 от АПК. Изложени са фактически и правни основания за издаването му и нарушението е индивидуализирано. Констатирал е, че в производството по издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е акт за установяване на нарушение по ЗООРПСМ под 4449 от 18.10.2019 Г., което се осъществява по реда и правилата на ЗАНН. Приел е, че не са налице и нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, от които е достигнал до заключение, че на 14.10.2019 г., около 21.59 часа, Д. Аспарухов е бил на "спортен обект" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗООРПСМ, а именно Национален стадион Васил Левски, гр. София, преди провеждането на футболна среща между националните отбори на Република България и Обединено Кралство Великобритания. При придвижване към спортната зона в района на [улица], сектор [наименование], на спортното съоръжение същият е извършил противообществена проява, изразяваща се в отправяне на неприлични жестове, възприети отстрани като нацистки поздрав, характеризиращ се с грубост и циничност. Тя е от категорията по чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ, получила е широк международен отзвук, с негативен аспект, поради което е приел, че жалбата на Д. Аспарухов срещу процесната заповед за налагане на ПАМ е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа приобщения доказателствен материал по делото, включително и ангажираните гласни доказателства на свидетеля М. Крумов, инстанцията по същество е изяснила всички фактически обстоятелства по спора и въз основа на тях е извела законосъобразни изводи за спазване на всички материалноправни предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ, а именно "забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години", както и за постановяването й при спазване на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ (изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г.) е прието, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в отправяне на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа. В съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 от същия закон началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагана на ПАМ "забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина" в случаите по чл. 21, т. 1 - т. 10 от ЗООРПСМ. Правилно административният съд е достигнал до извод, че при издаване на заповедта, административният орган е наложил оспорената принудителна мярка в съответствие както с материалния закон, така и с предвидения императивен срок. От доказателствения материал по делото е установено, че по време на спортно мероприятие - футболна среща между национални отбори касаторът е отправял неприлични жестове, представляващи нацистки поздрав по посока на терена и играчите. С описаните движения на ръцете, включително и на дясната ръка на практика е осъществен нацистки поздрав, и в този смисъл правилно съдът е приел, че тези действия са морално укорими, а също така това поведение представлява демонстрация против обществения ред и е станало достояние до широк кръг от хора в България и във Великобритания. Лицето е извършило противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ, изразяващо се в неприлични изрази, жестове и поведение, а именно показване на неприличен жест, нацистки поздрав. Поведението на лицето е установено от административния съд и с оглед ангажираните гласни свидетелски показания, а именно разпит на М. Крумов, а също и от административната преписка. Преценката относно дадените показания на свидетеля е правилна, съответна и на неговото поведение, понеже и той е бил участник в случилото се на 14.10.2019 г., като не опровергава твърденията на касатора, че не е налице такова нарушение. Правилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ, във връзка с чл. 25 от цитирания закон, а именно наложената забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е за срок от две години, което е в изпълнение на целта на закона. Деянието е станало достояние на широк кръг от хора, придобило е международен отзвук, поради което и правилно съдът е посочил, че забранителният срок за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина е съобразен с обществения отзвук и възмущението, изразено чрез медиите в страната и в Европа. Принципът за съразмерност по чл.6 от АПК не се явява нарушен. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение