Решение № 9718 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2011 г.

Решение № 9718 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Транс експрес груп" ЕООД гр. София против Решение № 94/23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 177/2011 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-14-21-447/11.03.2011 г. на началник Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник, с която е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение на автобус марка "Фолксваген Крафтер" ТДИ 2,5, рег. № СА 6822 НС", собственост на "МКБ Аутопарк" ООД. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - началник Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник, редовно призован представител не се явява. Ангажиран е писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Транс експрес груп" ЕООД гр. София срещу Заповед № РД-14-21-447/11.03.2011 г. на началник Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е наложена ПАМ "спиране от движение на автобус марка "Фолксваген Крафтер" ТДИ 2,5, рег. № СА 6822 НС чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер СА 6822 НС и отнемане на свидетелство за регистрация № 003613688 - до заплащане на парична гаранция или наложената с наказателно постановление глоба". За да постанови този резултат, съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници, по автобусна линия под формата на случаен превоз. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на основанията за това. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Според чл. 106а, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се налагат следните принудителни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз - до заплащане на парична гаранция или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършено нарушение. По силата на ал. 2, т. 1 и т. 4 от същия текст, налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предна табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Съгласно глава трета "Вътрешни превози" на Закона за автомобилните превози, вътрешните превози са превози на пътници по автобусни линии /раздел първи/, специализирани и случайни превози, таксиметрови превози /раздел II/ и превози с атракционна цел /раздел III/. По силата на чл. 17, ал. 1 ЗАвтП, общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗАвтП, превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс. А разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от същия закон предвижда, че превозите по автобусни линии се извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя. И двата вида превози, и специализираният, и случайният са разрешени и допустими съгласно закона, при наличието на определени предпоставки и документи, визирани в Наредба № 33/99 г. Когато обаче определен превоз не отговаря нито на изискванията за специализиран, нито на тези за случаен, нито на изискванията на превоз на пътници по автобусни линии, тогава е налице нарушение на Закона за автомобилните превози. И ако извършваният превоз е по маршрут, който съвпада с автобусна линия по утвърдена транспортна схема, каквато безспорно е Перник - София при липса на предпоставките, визирани в глава Трета, раздел I "Превоз на пътници по автобусни линии", то тогава може да се приеме, че е налице превоз на пътници по автобусна линия под формата на "случаен" превоз. В § 1, т. 24 от ДР на ЗАвтП се съдържа определение на понятието "Случайни автобусни превози" - това са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Изложеното по-горе обосновава извод, че извършваният на 11.03.2011 г. превоз от страна на "Транс експрес груп" ЕООД не попада в обхвата на определението за специализиран превоз и не отговоря на изискванията за такъв. Съдът е подложил на цялостна преценка събрания доказателствен материал, обсъдил е всички доводи и възражения на страните. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Правилно при това положение е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,