Решение № 15450 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2019 г.

Решение № 15450 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител срещу решение № 67/21.02.2019 г. по адм. дело № 853/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице неизпълнение на задълженията по чл. 26, и чл. 35 от АПК, от страна на административния орган. Процедурата по уведомяване на адресата на акта за предприетите от административния орган действия била съобщена редовно. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на разноските на ответната по жалбата страна. Ответникът – А. Анастасова, чрез адвокат Н. Радева е депозирала писмен отговор, в който твърди че жалбата е неоснователна, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3, описани в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима и основателна. Излага доводи по същество. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Н. чрез пълномощника си Радева против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214/АЕП/ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/10307 от 12.12.2016 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил Уведомителното писмо и е осъдил ДФ "Земеделие" – разплащателна агенция гр. София да заплати на жалбоподателката сумата 700 лв. направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е приел, че жалбоподателката е одобрена за участие по мярка 213 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с уведомително писмо изх. № 01-6500/10140 от 13.9.2013 г. Същата е подала заявление за регистрация – такова за плащане за 2013, 2014 и 2015 г. По делото е приложено стр. 8 регистрационна карта на пчелина с № 7841-0842, находящ се град Попово, област Търговище, ул. Каламенска № 69 с площ от 78 кв. м. с регистриран ветеринарен лекар Р. Иванов. С нотариално заверена декларация от 11.11.2015 г. А. Атанасова е удостоверила, че е предоставила на К. Иванова 239 пчелни семейства и 239 броя пчелни кошера с поет агроекологичен ангажимент. По подадено заявление на ОДБХ, Търговище от 18.11.2015 г. е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 144-1-20.11.2015 г. за 250 броя пчелни семейства на К. Иванова, и че същият отговаря на ветеринарните изисквания. По повод прехвърлянето е издадена от ОДБХ на К. Иванова фактура стр. 12 от делото. От 18.11.2015 г. жалбоподателката е отписана от Регистъра на земеделските стопани, поради прекратяване на дейността си, за което е издадено удостоверение на ОСЗ Търговище. По делото е приложено и сертификацинно писмо от Лакон, издадено на приобретателката К. Иванова, както и договор с Института за контрол на биологични продукти АД с нея. На 12.12.2016 г. е издадено обжалваното уведомително писмо, с което на основание чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент ЕС 1306/2013 г. и на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/6.4.2009 г. на МЗХ е отказано финансирането и е прекратен агроекологичен ангажимент, поради неподаване на заявление за плащане за четвъртата година от договора за безвъзмездно подпомагане по мярка 214 от ПСР 2007-2013 г. Съдът е приел, че това писмо е връчено на посочения адрес на жалбоподателката видно от писмена справка за постоянен адрес, с отбелязване "майка" от лицето Т. И. като видно от представеното удостоверение за роднински връзки от страна на жалбоподателката, нейната майка е с друго име и е починала. Съдът също е констатирал, че му е служебно известно, че пред Административен съд Велико Търново е на производство адм. д. № 71/2019 г. с предмет законосъобразност на АУПДВ след прекратяване на агроекологичен ангажимент. При проверка на представените доказателства съдът е приел за установено, че в хода на производството пред административния орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на възможността на А. Атанасова за участие в производството и за защита на своите законни права и интереси. Същата не била уведомена надлежно за започването на процедура по издаване на оспорения административен акт, тъй като липсвали доказателства за надлежно и своевременно връчване на съответно уведомително писмо. Поради това ограничаване на правата на първоинстанционния жалбоподател е извел правния извод за нарушаване на разпоредбите на чл. 35 АПК, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и не са събрани по служебен път всички значими за производството доказателства. Липсата на надлежно уведомяване за откриването на административно производство по чл. 26, ал. 1 от АПК изключила възможността за адресата на акта да изрази становище и да представи доказателства в защита на своите права, свързани с получаването на съответната помощ. Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, което е води до невъзможност за касационна проверка на приложението на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати в хода на производството пред административния орган съществени нарушения на процесуалните правила е необоснован. На първо място, съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса, като не е посочил кои са подлежащите на доказване факти във връзка с предмета на спора и коя от страните следва да ги докаже. Посочените пропуски представляват нарушения на чл. 7, чл. 9, чл. 170, чл. 171, ал. 4 от АПК, които също са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, тъй като са довели до неизясняване на фактическата обстановка по правния спор. Първоинстанционният съд е провел едно съдебно заседание, като видно от протокол от 07.02.2019 г. от проведено съдебно заседание, съдът се е ограничил до това да приеме административната преписка и представеното от жалбоподателката Удостоверение № 3-30 от 05.02.2019 г. за съпруга и родствени връзки, без при това да е разпределил доказателствената тежест, както и да посочи на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства. От друга страна първоинстанционният съд не е проявил активност за събиране на безспорни доказателства, касаещи редовното връчване на процесния административен акт, като именно това е и спорния по делото въпрос. По делото не са събрани доказателства за предприетите от административния орган действия по изпълнение на процедурите, дали му възможност за приложение на разпоредбата с чл. 26 от АПК в приложимата към него момент редакция. Съдът е коментирал единствено и само предприетите действия за връчване на съобщение по поща, чрез писмо с обратна разписка, като е кредитирал единствено представеното Удостоверение № 3-30 от 05.02.2019 г. за съпруга и родствени връзки издадено на А. Анастасова, че нейната майка е починала, следователно връчването на административния акт било нередовно според съда и това ограничило правото на защита на жалбоподателката. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, решаващият административен орган е длъжен да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Безспорно е, че спазването на това изискване е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия от административната процедура правен субект, но неспазването му не винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова би било налице единствено и само тогава, когато неизпълнение на вмененото от законодателя на съответната администрация задължение би променило обективирания в акта на административния орган правен резултат. Съобразно трайната съдебна практика, преценката за характера и тежестта на допуснатия процесуален пропуск следва да е винаги конкретна, съобразена със спецификата на отделния казус. Нарушението е съществено и попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. Първоинстанционният съдебен състав не е извършил проверка в тази насока и не е формулирал значимо за производството становище, свързано със влиянието и относимостта на допуснатото нарушение на правилата по чл. 26, ал. 1 от АПК върху оспореното пред него Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Съдът не е изследвал разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК, според която, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. " Съгласно ал. 2 на чл. 46 "друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. " В случая както стана ясно, съобщението относно процесното уведомително писмо е подписано от Т. Димитрова с отбелязване "майка", като съда е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните и да укаже на административния орган, че следва да представи доказателства за редовно връчване на уведомителното писмо, предвид представеното от жалбоподателката доказателство, че Т. Димитрова, която е приела административния акт не е нейна майка, нито е лице, с което живеят в едно домакинство. С касационната жалба са представени като доказателства удостоверение за родствени връзки с изх. № 24-00-334/2 от 28.02.2019 г. на Л. Илиев; удостоверение за родствени връзки с изх. № 24-00-334 от 28.02.2019 г. на Т. Димитрова; удостоверение за родствени връзки с изх. № 24-00-334/1 от 28.02.2019 г. на М. Димитрова; удостоверение за настоящ адрес на А. Анастасова с изх. № 24-00-334/4 от 28.02.2019 г.; удостоверение за настоящ адрес на Л. Илиев с изх. № 24-00-334/3 от 28.02.2019 г.; удостоверение за настоящ адрес на Т. Димитрова с изх. № 24-00-344/5 от 28.02.2019 г. Представените нови писмени доказателства, свързани с проведена процедура по уведомяване на жалбоподателката за предприети от административния орган действия по издаване на оспореното уведомително писмо, т. е. за изпълнение на задължението по чл. 26 от АПК, представлява нов факт по смисъла на чл. 220 от АПК, попадащ извън тези, установени от първоинстанционния съд. Предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания, представените удостоверения не следва да се обсъждат от касационната инстанция. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изследва изцяло процедурата по издаване и връчване на акта на база представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства и тяхната относимост и значение за развитието на производството. Предвид изложените съображения касационната жалба на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото произнасяне решаващия съдебен състав следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои факти и обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение