Решение № 4831 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2016 г.

ВАСVIII отделение19.04.2017 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2418/01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 510/2015 г. по описа на Административен съд-П. ОСЪЖДА "И. Ф." ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите сума в размер на 2526 /две хиляди пестотин двадесет и шест лева/ за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4831 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "И. Ф." ЕООД, подадена чрез адвокат Л. К. против решение № 2418/01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 510/2015 г. по описа на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16-1401095-091-01/04.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение № 86/04.02.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение. О. Д. на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП в представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт, с който е начислен ДДС общо в размер на 61 628,04 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4 906.54 лв. за данъчни периоди м. 10, м. 12.2013 г. и м. 01.2014 г. за извършени безвъзмездни доставки на услуги. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По делото няма спор по фактите: На 27.11.2013 г. е сключен договор за наем между ревизираното дружество "И. Ф." ЕООД и Самостоятелна медико-диагностична лаборатория по образна диагностика Бодискан ЕООД /СМДЛ ОД "Бодискан" ЕООД/, по силата на който е предоставен за временно и възмездно ползване позитронно-емисионен томограф с компютърен томограф. СМДЛ ОД "Бодискан" ЕООД е наело помещения в "Пета МБАЛ" ЕАД, където за да извършва образна диагностика с наетият с посоченият договор компютърен томограф. С договор от 16.07.2013 г. ревизираното дружество е възложило на "РИ-СОФ" ООД да изготви инвестиционен проект - фази "Идеен проект" и "Работен проект", както и последващо изпълнение на всички строителни и монтажни работи, включително изработка и монтаж на обзавеждане за обект: "Пета МБАЛ" ЕАД гр. С., подобект: "Проектиране и преустройство на част от съществуващи помещения в Център за образно-медицинска диагностика с радио-фармацевтици с високотехнологичен РЕТ-СТ скенер". Първоинстанционният съд е приел с оглед събраните доказателства и след анализ на договорените взаимоотношения между страните, че не се установява, че разходите за извършените услуги, вкл. СМР ще бъдат възстановени на РЛ или че ще бъде получена насрещна престация от "Пета МБАЛ" ЕАД или от наемателя на томографа. За неоснователно е прието твърдението на РЛ, че разходите за извършените СМР ще бъдат възстановявани на РЛ с част от бъдещите месечни наеми на апаратурата, тъй като в договора за наем на апаратурата от 27.11.2013 г. няма клаузи, касаещи извършване на разходи на помещенията. Отделно от това СМР не са осчетоводени като дълготраен актив, нито като текущ разход и към 31.01.2014 г. стоят като дебитно салдо по сметка 402 Доставчици по аванси. Съдът е приел, че РЛ е възложило извършването на СМР на обект, който не е негова собственост и не се ползва под наем от него. Приел е, че извършените СМР представляват безвъзмездно извършване на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС с предмет изготвяне на инвестиционен проект - фази "Идеен проект" и "Работен проект" и извършени СМР. Ревизиращият орган е приел, че е налице подобрение на имота и получател на безвъзмездната услуга е собственикът на имота "Пета МБАЛ" ЕАД. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената фактическа обстановка в съответствие със съдопроизводствените правила по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорен пред първоинстанционния съд, както и в настоящото касационно производство е бил въпросът дали възложените от РЛ и извършени от "РИ-СОФ" ООД услуги с предмет "изготвяне на инвестиционен проект-фази "Идеен проект" и "Работен проект"; изпълнение на всички строителни и монтажни работи, включително изработка и монтаж на обзавеждане за обект: "Пета МБАЛ" ЕАД гр. С., подобект: "Проектиране и преустройство на част от съществуващи помещения в Център за образно-медицинска диагностика с радио-фармацевтици с високотехнологичен РЕТ-СТ скенер" са безвъзмездни доставки. Съгласно т. 8 от § 1 от ДР на ЗДДС "безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Според настоящият състав в случая е налице безвъзмездно извършване на услуги по см. На чл. 8 от ЗДДС с предмет изготвяне на инвестиционен проект; изпълнение на всички строителни и монтажни работи, включително изработка и монтаж на обзавеждане услуги. Това е така, тъй като услугите са заплатени от "И. Ф." ЕООД, но се ползват от наемателя на помещенията СМДЛ ОД "Бодискан" ЕООД, без да е налице насрещна престация за това от страна на наемателя на ремонтираните помещения. За извършените услуги вкл. СМР РЛ не е получило насрещна престация и от собственика"Пета МБАЛ" ЕАД. Както се каза не е получана насрещна предстация от наемателя на имота СМДЛ ОД "Бодискан" ЕООД, нещо повече такава уговорка не е налице и в договора за наем на компютърния томограф. Поради което правилен е изводът на АС-П., че фактурираните услуги са предназначени за безвъзмездни доставки. Несъстоятелен, с оглед и на събраните доказателства, и след анализ на договорените взаимоотношения между страните е доводът на касатора, че разходите за извършените услуги вкл. СМР ще бъдат възстановявани на РЛ с част от бъдещите месечни наеми на апаратурата, тъй като в договора за наем на апаратурата от 27.11.2013 г. няма клаузи, касаещи извършване на разходи на помещенията. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. С оглед изложеното правилно на "И. Ф." ЕООД е начислено ДДС в определения размер, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС и чл. 93, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Предвид изложеното настоящият състав намира касационните оплаквания за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2526 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1