Решение № 5878 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ПБЗН/ при Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез юриск Койчев, срещу Решение 1608/20.12.2023 г., постановено по адм. дело 1031/2023г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отменена негова Заповед 1983К-1330/13.07.2023г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорва изводите на съда, че по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на проба урина на наркотични вещества и техните аналози, като твърди, че е доказана употребата на наркотични вещества от уволнения със заповедта служител. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорването срещу процесната заповед да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки поддържа касационната жалба. Ответникът по касация Г. Димитров, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но чрез адв. Илиева, в писмени бележки взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските за касационната инстанция, представя списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед 1983К-1330/13.07.2023г. на ВПД директор на Главна дирекция ПБЗН при Министерство на вътрешните работи МВР, с която на младши инспектор Г. Димитров - водач на специален автомобил I степен в сектор Пожарогасителна и спасителна дейност" на Пета Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението" към Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението" при ГДПБЗН - МВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта. След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма, в предвидените от чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но в противоречие с материалния закон и е необоснована. Счита, че нарушението, описано в заповедта, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на младши инспектор Димитров, не е доказано от събраните в хода на дисциплинарното производство пред органа доказателства. Излага съображения, че на 16.10.2022г. Димитров е управлявал лек автомобил и е участвал в ПТП. При извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг Тест 5000" ARLN-0103, е отчетен положителен резултат за употребата на кокаин издаден е талон за изследване и Димитров е ескортиран до ВМА - София за вземане на кръвна проба и урина, където са му били взети такива. След извършване на съдебно химико-токсикологична експертиза не е установено присъствие на кокаин и неговите метаболити в кръвната проба, а в извършения анализ на предоставената проба урина е установено присъствие на наркотично вещество кокаин. Назначена е допълнителна експертиза, която отговаря на въпроса каква е причината в урината да бъде установено наличие на кокаин, а в кръвната проба не. При тези фактически установявания, съдът направил извод, че доказателственото значение на негативния резултат от изследваната кръвна проба от Димитров, чрез токсикологичната експертиза, необосновано е пренебрегната от административния орган, тъй като съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но "употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, т.е. по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на проба урина. Ето защо счел, че изводите на ДНО за доказана употреба от Димитров на наркотични вещества в процесния случай, не могат да бъдат споделени, съответно не е установено по безспорен начин изпълнителното деяние на посоченото нарушение. ДНО неправилно е приложил материалния закон. Служителят е наказан за нарушение по чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като се твърди, че от него са нарушени нормативно установените за задължително спазване от държавните служители в МВР етични норми за поведение, съдържащи се в разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и т. 28, б. а и б - Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: и) на нормативно определените правили за движение по пътищата в Република България: и б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ни хиляда или под въздействието па друго упойващо вещество по време на изпълнение ни служебните си задължения както и в извън установеното работно време или по времето ни ползване на отпуск. В процесната заповед са изложени мотиви, че държавният служител е осъществил неправомерно поведение, което е станало достояние па граждани, служители от МВР, медицински лица и представители на съдебната власт, което е несъвместимо е моралните норми за поведение на държавните служители в МВР и по този начин се уронва престижа на службата. Административния съд се позовал на нормата чл. 203, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, че тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение е злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози. След като в процесния случай фактът на злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози не е безспорно доказан, то позоваването на тази норма или на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР тези визирани в т. 19 и т. 28, б. а и б от него, поради деяния несъвместими с етичните правила за поведение и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. За да постанови този резултат АССО е събрал относимите за спора доказателства като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и точно е установил фактите по делото, като те кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Съдът е обосновал извод, че заповедта е издадена при недоказаност на твърдяното в процесната заповед нарушение на служебната дисциплина от страна на Г. Димитров, тъй като резултата от проведеното лабораторно изследване на кръвта, дадена от него непосредствено след случилото се ПТП, е показал липса на наркотично вещество в същата и този метод на изследване е релевантния, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. Като е извел обратни на тези изводи и е основал доказването на твърдението си с резултата от изследване на пробата с урина, дадена от Димитров и резултата от проверката с Дръг Тест 5000", ДНО е допуснал неправилно прилагане на материалния закон. Липсата на деяние извършено от Димитров, осъществяващо нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, прави несъставомерно и правното основание, на което е постановена процесната заповед за допуснато нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР липсва деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установена фактическа обстановка, а описанието на деянието следва да изпълва конкретен състав на дисциплинарно нарушение. Проведеното дисциплинарно разследване е довело до установяване на действителните факти и обстоятелства от значение за случая, но въз основа на тях ДНО е извел противоречащи на материалния закон правни изводи, а именно, че с действията си Димитров е нарушил етичните правила и принципи за поведение на държавните служители в МВР.. От изложените съображения и при липса на сочените като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, при липса на своевременно възражение за тяхната прекомерност, направено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение