Решение № 8497 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3191/2010 г.

Решение № 8497 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3191/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Щит-681" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Трошево", 76, вх. В, ап. 8, представлявано от управителя Лъчезар Николов Рачев, против Решение № 58 от 13.01.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1808 по описа за 2008 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 030800217/21.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 359 от 01.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнение" Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно отказан данъчен кредит съответно в размер на 9 043,84 лв. и 2 662,56 лв. по доставки на горива съответно за данъчен период м. 05.2004 г. с доставчик "Чой" ЕООД и за данъчни периоди м. 3 и 04.2005 г. с доставчик "Ойл груп" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неясни мотиви при липса на логичен анализ на представените доказателства; неправилно прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест и нарушаване на принципа на служебното начало при липса на указания от страна на съда за непредставяне на доказателства относно релевантните факти; органите по приходите не са доказали твърденията си за липса на реалност на процесните доставки; без основание е игнорирано заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е установило редовно водене на счетоводството на ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: С РА е отказано право на данъчен кредит по доставки на горива на "Чой" ЕООД в данъчен период м. 05.2004 г. в размер общо на 9 043,84 лв. и на "Ойл груп" ООД в данъчни периоди м. 03 и 04.2005 г. в размер общо на 2 662,56 лв. Отказът е мотивиран с недостатъчно доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Съдът подробно е анализирал представените при ревизията доказателства относно веригите доставки на горива с получател ревизираното лице. Установени са 3 900л бензин по-малко, получени от "Трансойл груп"/пряк доставчик на "Чой" ЕООД/ от количеството, фактурирано на "Чой" ЕООД. Установено е, че липсват доказателства за произхода на 9 026л., фактурирано от "Чой" ЕООД по доставките на прекия му доставчик "Радиан" ЕООД. В ревизионната преписка са представени фактури от процесния м. 05.2004 г., с които ревизираното лице продава на прекия доставчик "Чой" ЕООД също евродизелово гориво. Това "обратно изкупуване", предвидено и в представения договор за дистрибуция от 01.01.2004 г., съпоставено с липсата на доказателства за реално предаване на стоката по процесните фактури обосновава напълно фактическите изводи на първоинстанционния съд. Проследени са и доставките на "Ойл груп 1" ООД и тези на преките на доставчика доставчици "Транскомерс" ЕООД, "Чой" ЕООД и "Колхида" ЕООД, при което са установени разлики в количеството на получените по документи количества горива и фактурираните от него на ревизираното лице. Изводите на съда са обосновани подробно на събраните в хода на ревизията доказателства, като в съдебната фаза на производството не са представени никакви доказателства. Прието е само заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е неотносимо към спорния фактически въпрос относно реалността на доставките. Само въз основа на счетоводни записвания на ревизираното лице, макар счетоводството да е било водено редовно не може да се направи обоснован извод за реалност на осчетоводените доставки. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение