Решение № 5764 от 1.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Мустафова, чрез адв. К. Костова против решение 170 от 07.11.2022г. на Административен съд - Разград по адм. дело 211/2022г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон - § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Разград не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Разград е Решение 1012-16-206/1 от 31.08.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-16-01172970 от 29.07.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Разград. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Мустафова и е присъдил разноски. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че А. Мустафова е била регистрирана в Областна дирекция Земеделие Разград като земеделски стопанин на 08.07.2019 г. Два дни по-късно е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването 08.07.2019 г. За период от 08.07.2019 г. до 15.07.2019 г. са били внесени осигурителни вноски за ДОО фонд ОЗМ и фонд Пенсии за 6 работни дни в общ размер на 19,10 лв. От 16.07.2019 г. до 04.09.2021 г. лицето е било във временна неработоспособност поради бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Във връзка с подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност и по сигнал от отдел Пенсии при ТП на НОИ Разград, контролни органи към НОИ са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на А. Мустафова за периода 08.07.2019 04.09.2021 г. Със Задължителни предписания ЗД-1-16-01101786 от 21.03.2022 г. е било указано да представи доказателства, с които да се направи обоснован извод за реално осъществявана стопанска дейности. Били са депозирани писмени обяснения вх. 2213-16-17/9 от 26.07.2022 г., относно неподаването на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, предвид липса на реализирани приходи от дейността й като земеделски производител. Справка е установила, че жалбоподателката като земеделски стопанин е декларирала място на дейността гр. Цар Калоян, вид на дейността растениевъдство, вид култура фасул и общо засети 0,05 ха. Било е установено, че жалбоподателката не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2019 г., 2020 г. и 2021 г. В резултат на установените фактически обстоятелства е бил съставен констативен протокол КП-5-16-01172977 от 29.07.2022 г. Въз основа на това са били издадени задължителни предписания ЗД-1-16-01172970 от 29.07.2022 г. за заличаване на подадените от жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 08.07.2019 - 04.09.2021 г. Контролният орган е приел, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО. Недоволна от постановения акт, Мустафова го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ Разград, който го е потвърдил с решение 1012-16-206/1 от 31.08.2022 г. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай жалбоподателят не е подавала декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2019 г., 2020 г. и 2021 г., липсват данни за реализирани приходи от дейността й като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Разград е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. При спазване на административнопроцесуалното правило за мотивиране компетентният административен орган в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е изложил фактите по спора така, както са установени в констативен протокол КП-5-16-01172977 от 29.07.2022 г. и е посочил правните основания за издаване на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответникът по делото не е претендирал такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение,