Решение № 9202 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2017 г.

Решение № 9202 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на А. И. К. от гр. В. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 13520/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 9200/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № 1483/01.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1119/2015 г. на Административен съд - В., като спорът е решен по същество, и е отхвърлена жалбата й срещу заповед за задържане рег. № 236/08.04.2015 г. на командира на отделение при Трето РУП на ОДМВР - В.. В искането се сочат като основания за отмяна разпоредбите на чл. 239, т. 1 и 4 АПК, като се твърди наличието на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Навеждат се доводи, че решението, чиято отмяна се иска е неправилно и противоречи на материалния закон. Ответникът - командирът на отделение при Трето РУП на ОДМВР - В. не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 1483/01.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1119/2015 г. на Административен съд - В. е отменена заповед рег. № 236/08.04.2015 г. на командир на отделение при Трето РУП на ОДМВР - В., с която е разпоредено задържане за 24 от органите на МВР на А. И. К.. С решение № 13520/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 9200/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 1483/01.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1119/2015 г. на Административен съд - В.. Спорът е решен по същество, като е отхвърлена жалбата на К. срещу заповедта за задържане. В мотивите на решението са изложени съображения, че заповедта за задържане е законосъобразна, като издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Обсъдени са и наведените доводи за нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), като съдът е счел, че по отношение на искането за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. Прието е за доказано извършеното деяние, което е основание за налагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР, предвид на факта, че от доказателствата по преписката е установено по безспорен начин съпричастност на задържаното лице към извършено престъпление. Прието е също така, че правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията по смисъла на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. В тази връзка прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. В молбата за отмяна се твърди, че влязлото в сила решение е неправилно и материално незаконосъобразно, като в същото време се посочват основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, право на отмяна има страна по делото, за която решението е неблагоприятно, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са били или не са могли да бъдат известни на страната. С молбата за отмяна и в хода на производството по отмяна молителката представя решение № 2390/20.12.2016 г., постановено по а. н. д. № 5412/2016 г. на Районен съд В., влязло в законна сила на 07.01.2017 г. Според молителката решението представлява ново доказателство, установяващо факти от съществено значение за решаване на делото, по което се иска отмяна, и които не са й били известни към момента на постановяване на решението. От съдържанието на представеното решение е видно, че е отменено наказателно постановление /НП/ № 439 А-1309/26.05.2015 г. на началника на Трето РУП при ОДМВР В., с което на А. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. В НП са описани същите факти, посочени и в заповедта за задържане за срок от 24-часа на К., а именно - в магазин "Метро" - В., на 08.04.2015 г. в 10.20 часа след касовата зона, А. К. е задържана с незаплатени цигари марки "Море" и "Уинстън силвър" на обща стойност 138, 48 лева с ДДС. Настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Представеното решение съдържа нови обстоятелства, които не са били известни на страната при решаването на делото, но те не са от съществено значение за спора. "Задържането за 24-часа от органите на МВР представлява принудителна административна мярка по чл. 72 от ЗМВР, която се разглежда по реда на административното производство. Издаването на НП се извърша по реда и при условията на ЗАНН в административно-наказателно производство. За едно и също нарушение може да бъде наложена ПАМ, както и да бъде издадено НП. Поради това изхода на спора по обжалване на НП не е от съществено значение за решаване на административното производство по оспорване на ПАМ. Освен това от решението на РС В. се установява, че НП е отменено поради допуснати нарушения на процесуални правила, касаещи неправилната квалификация на деянието, като фактическата обстановка по извършване на нарушението е приета за установена от доказателствата по преписката. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, което се сочи в молбата, не е подкрепено с доказателства, нито се излагат фактически обстоятелства за неговото наличие. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска и влязлото в сила решение по а. н. д. дело № 5412/2016 г. на Районен съд В., нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби против актове, които са издадени от различни органи, в различни производства и от различни по степен съдилища. При липсата на идентичност между предмета на двете дела, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Наведените доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, чиято отмяна се иска, не са предмет на обсъждане в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно и настоящият съдебен състав няма правомощия под формата на молба за отмяна да се произнася по законосъобразността на влязло в сила решение в касационно производство. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че административното производство е двуинстанционно - чл. 131 АПК. Предвид на изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски от ответника не се претендират пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав