Решение № 153 от 11.07.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 449/2018 г.

Решение № 153 от 11.07.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 449/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по молби на осъдения Р. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 04.05.2016 г. присъда № 18 от 18.04.2016 г., постановена по НОХД № 265/2014 г. по описа на Мездренския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Развити са доводи за възобновяване на делото поради неучастието му в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Федерална Република Германия. Осъденият е пояснил, че не се е укривал, имал е адресна регистрация в чужбина, но не е получил призовка. Признава вината си, но счита, че разглеждането на делото в негово отсъствие го е поставило в неблагоприятно положение, защото го е лишило от възможност да сключи споразумение и да получи по-леко наказание.

В съдебно заседание служебният защитник на Д. поддържа искането. Твърди, че осъденият не е бил щателно издирван, докато е бил в Германия. Иска възобновяване, за да получи възможност за възстановяване на вредите и постигане на споразумение за по-малко наказание.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, но се е укрил. На територията на Република България е проведено надлежно издирване, но то не е дало резултат.

Самият осъден моли делото да се възобнови и върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С цитираната присъда Р. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 27.01.2014 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел от владението на П. Ц. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, два броя медни лозарски пръскачки на стойност 130 лв., и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години. Съдът е приложил и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от определените му с присъди по НОХД № № 265 и 127 по описа на Мездренския районен съд за 2014 г. наказания - лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор.

Осъденият Р. Ц. Д. е бил задържан на 30.11.2017 г. на територията на Федерална Република Германия, въз основа на европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 30.01.2018 г. и е настанен в затвора в гр. Враца. Искането му за възобновяване на делото се съдържа в три саморъчно изготвени молби, първата от които е от 02.04.2018 г. То е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно.

Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения Р. Ц. Д.. Привлечен е в качеството му на обвиняем лично и е разпитан на 30.04.2014 г. По образуваното на 15.05.2014 г. съдебно производство в Мездренския районен съд, осъденият Д. не е бил намерен. Призовките изпратени на регистрираните му адреси в страната били връщани с отбелязване, че не живее в [населено място], [улица], № и [улица], № , както и в [населено място], [жк], [улица], № *. Обявен бил за общодържавно издирване на 23.06.2014 г., но и то не е дало резултат. на ГДКП при МВР. Не били установени данни за преминаване през границата, нито да се намира в затворите и следствените арести. Съдебното производство било разгледано в отсъствието му с участие на служебен защитник и на 18.04.2016 г. била постановена присъда, която не е била атакувана пред въззивния съд.

Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Осъденият Д. е бил надлежно уведомен за воденото срещу него наказателно производство, запознат е бил със задълженията, произтичащи от мярката за неотклонение, но въпреки това е напуснал страната, без да уведоми органите на досъдебното производство или съда, като по този начин сам се е отказал от упражняване на процесуалните си права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно само в случай, че не е знаел за наказателното производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай на осъдения Р. Д. лично е било предявено обвинение и е участвал в досъдебната фаза на процеса. Не е получавал разрешение да напуска местоживеенето си, не е уведомил правосъдните органи за адреса си в чужбина, за да бъде призован от там. Българският съд няма задължение да провежда щателно издирване извън територията на страната.

С оглед изложеното, искането на осъдения Д. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение