Решение № 1484 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2019 г.

Решение № 1484 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4534/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна, чрез адв. Николова срещу решение № 2256 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 843/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е обявена частична нищожност на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ на територията на община Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми и необоснованост се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендират се разноски. Ответникът "Елит - Пътна сигнализация" ООД не изразява становище по касационната жалба. Подадена е частна жалба от "Елит - Пътна сигнализация" ООД, чрез адв. Дойнова, срещу постановеното по делото определение № 11844 от 18.12.2018 г., в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за допълване на решението в частта за разноските. Иска се отмяна на определението в тази част и присъждане на претендираните разноски и алтернативно – допълване на определението с присъждане на пълния размер на сторените в първоинстанционното производство разноски. Писмен отговор по реда и в срока по чл. 232 АПК не е постъпил от ответника по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като се позовава на чл. 192а от АПК във вр. с новата редакция на чл. 56, ал. 2 /ДВ, бр. 25/26.03.2019 г./ и предлага да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли оспорването. Частната жалба на "Елит - Пътна сигнализация" ООД намира за процесуално недопустима с оглед постановеното по искането за допълване на определението, последващо определение № 507 от 20.02.2019 г., с което са присъдени претендираните разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Частната жалба на "Елит - Пътна сигнализация" ООД следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото в тази част на две основания: по чл. 215, т. 5 и чл. 213б, ал. 2 от АПК. В указания на частният жалбоподател преклузивен 7-дневен срок за внасяне на дължимата държавна такса е постъпила писмена молба от процесуалният представител на "Елит - Пътна сигнализация" ООД адв. Дойнова, с която се иска прекратяване на производството по частната жалба, поради отпаднал правен интерес от обжалване на определение № 11844 от 18.12.2018 г. по адм. дело № 843/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, тъй като е постановено последващо определение № 507 от 20.02.2019 г. от първоинстанционния съд, с което е допълнено обжалваното определение и са присъдени претендираните разноски. Поради това не е внесена и дължимата държавна такса по частната жалба. Разгледана по същество касационната жалбата се явява неоснователна. С обжалваното решение по жалба на "Елит - Пътна сигнализация" ООД са обявени за нищожни конкретни разпоредби от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ /Наредбата/, приета с решение № 1270-10(26)/13, 14.12.2013 г. на Общински съвет -Варна, а именно: чл. 3 в частта "... градоустройствените изисквания при поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна", чл. 6, ал. 4, чл. 18, чл. 21, ал. 2, чл. 35, ал. 2, чл. 45, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 46, чл. 47, ал. 2, т. 3, чл. 55 в частта "... и съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата наредба", чл. 63, т. 5 и т. 7, чл. 65 и чл. 66 в частта " или скица, указваща точно обекта за търговия". Решението е мотивирано с наличие на съществен процесуален порок водещ до нищожност на визираните разпоредби, които касаят условия за поставяне на преместваеми обекти, респ. издаване на разрешения за поставяне, а не реда за поставянето им, за който е налице законова делегация по смисъла на ал. 2, чл. 56 от ЗУТ /редакцията ДВ, бр. 66/2013 г., в сила от 26.07.2013 г. /. Прието е, че конкретни разпоредби "дописват" закона, регламентирайки допълнителни условия, извън разписаните такива в раздел IX, глава III от ЗУТ /чл. 3 в частта "... градоустройствените изисквания при поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна", чл. 18, чл. 21, ал. 2, чл. 35, ал. 2, чл. 45, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 46, чл. 47, ал. 2, т. 3, чл. 55 в частта "... и съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата наредба", чл. 63, т. 5 и т. 7 и чл. 66 в частта " или скица, указваща точно обекта за търговия"/, а друга част от оспорените норми уреждат повторно вече уредени хипотези в други подзаконови нормативни актове /чл. 6, ал. 4 и чл. 21, ал. 2/. Нищожността на чл. 65 от Наредбата е мотивирана и с противоречие на норма от по-висш ранг, а именно чл. 1, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, съобразено със задължителните указания по отменително решение на Върховния административен съд № 3061 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12146/2017 г. Обосновано е прието, че разписаните с отменените разпоредби правила касаят условия и изисквания за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, за определяне на които Общински съвет –Варна не разполага с правомощия, тъй като законовата делегация на ал. 2, чл. 56 от ЗУТ /редакцията ДВ, бр. 66/2013 г., в сила от 26.07.2013 г. / е само досежно реда за издаване на разрешение за поставяне. Обстоятелството, че към настоящият момент нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ е изменена /ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г./ и с нея е разширен обхвата на законовата делегация, която включва освен реда и условията за издаването на разрешение за поставяне. Разширен е и предметния обхват, като са предоставени правомощия на Общинския съвет да регулира материята освен за издаване на разрешение за поставяне и тази за "одобряването и изискванията към схемите и проектната документация". Тази нова законова регламентация обаче не валидира липсата на компетентност на Общински съвет-Варна към момента на приемане на процесната Наредба /2013/. Това е така, тъй като съгласно процесуалната норма на чл. 192а от АПК /нов ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / "Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение". В случая е приложима първата хипотеза, която се явява с преюдициално значение по отношение преценката за материална законосъобразност, тъй като касае валидността на подзаконовия нормативен акт. Именно поради това се явяват ирелевантни доводите на касатора за липса на противоречие на прогласените за нищожни разпоредби от Наредбата със законовите норми на раздел IX, глава III от ЗУТ, тъй като са относими към материалната законосъобразност, по която не се дължи произнасяне при установената нищожност на същите разпоредби. Неоснователен е доводът по касационната жалба за наличие на компетентност по чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА, тъй като в случая прогласената нищожност е поради липса на функционална, а не на териториална компетентност и то по силата на делегация на специален закон /ЗУТ/. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а частната жалба на "Елит - Пътна сигнализация" ООД, срещу постановеното по делото определение № 11844 от 18.12.2018 г. – без разглеждане, като се прекрати производството по делото в тази част. Разноски не се претендират от ответника и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 5 във връзка с чл. 213б, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,