Решение № 50251 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2022 г.

Решение № 50251 от 6.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. И. К. и Д. С. К., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., молба за отмяна с вх. № 269217 от 20.07.2022 г. на решение № 2170 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на Районен съд Пловдив, потвърдено с решение № 260005 от 11.01.2022 г. по в. гр. д. № 2687/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу Р. О. П. и П. И. П. за сумата от 5 лв., част от обезщетение за неоснователно обогатяване, цялото в размер на 1 800 лв., дължимо за преминаването им с на лек автомобил през собствения на ищците поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта на [населено място] за периода 1.11.2012 г. -1.05.2013 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14207/2015 г. на РС Пловдив и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на ново доказателство - уведомление с изх. № 22Ю-П-869/3/от 20.04.2022 г. на кмета на Район "Ю. ", [община], с което молителите считат, че се установява обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на делото, а именно, че не са разполагали с правото да инициират по административен ред процедура по чл. 210, вр. чл. 191 и чл. 192 ЗУТ. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от Р. О. П. и П. И. П., чрез процесуалния представител С., с който оспорват както допустимостта, така и основателността на подадената молба за отмяна. Доводите, които излагат за недопустимост са два, че искането е за отмяна на първоинстанционен акт, при наличие на постановен въззивен акт по спора и че молбата е просрочена, защото с представеното доказателство молителите са могли да се снабдят още преди подаване на исковете през 2016 г. Считат подадената молба за отмяна за неоснователна, защото представеното като ново доказателство не е от съществено значение за спора, доколкото в него е изразено становище на административен орган, което не е обвързващо за съда, то е било известно на молителите, защото те са тези, които е следвало да инициират административната процедура и те са знаели, че не са направили това. Освен това, представеното доказателство не е новооткрито, не се отнася до факт, който ако беше известен на съда, щеше да доведе до постановяване на различен акт и непредставянето му по-рано се дължи на процесуална небрежност на страната. Нейната цел е пререшаване на спора въз основа на аргументи, които е пропуснала да изложи своевременно. В съдебно заседание – никоя от страните не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки и от двете страни, с които поддържат вече изразените становища и претендират направените разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази подадената молба и направеното в нея искане, както и изразените от страните становища, ангажираните доказателства и материалите по делото, намира същата за неоснователна поради липса на изискуемите се съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки. Съображенията: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявеният от молителите иск, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Независимо, че съобразявайки междувременно постановеното решение по гр. д. № 4227/2019 г. на ВКС, въззивната инстанция е приела, че те собственици на 1/12 ид. ч. от процесния имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта на [населено място], решаващият мотив за отхвърляне на иска е, че ищците разполагат с друг ред за защита /имат право на обезщетение по административен ред/, което – съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД изключва възможността им да претендират обезщетение за неоснователно обогатяване. Според въззивният съд приложимият ред е по чл. 210 ЗУТ, след сезиране на [община], като обезщетението е дължимо от всички преминаващи през имота на ищците. При тези мотиви, молителите се позовават на получено от кмета на Район "Ю. ", [община] уведомление с изх. № 22Ю-П-869/3/от 20.04.2022 г., в което се изразява становището му, че те не разполагат с правото да инициират по административен ред процедура по чл. 210, вр. чл. 191 и чл. 192 ЗУТ. Същото удостоверява, че при порверка, касаеща "периода от 1.01.2012 г. до настоящия момент", в деловодството "не се установиха подадени заявления от заинтересувани собственици за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот – за достъп до поземлен имот с идентификатор 56784.535.35". Така представеното доказателство не е ново, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и с него не се установява ново обстоятелство по смисъла на същата норма. Това е така, защото удостовереният с уведомлението отрицателен факт /че в периода от 2012 г. до понастоящем никой от заинтересованите собственици не е подал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд имот/ е съществувал към момента на разглеждане на спора по гр. д. № 112/2016 г. на ПРС и към деня на приключване на устните състезания /19.10.2021 г./ по делото, приключило с акта, чиято отмяна се иска. Уведомлението е новосъздаден документ, а обстоятелството, което цели да установи /че не е задействана процедурата по чл. 210 ЗУТ/ е могло да бъде установено, при полагане на необходимата грижа от страната в хода на воденото производство. Освен това, така представеното удостоверение не е и от съществено значение за изхода на спора, защото удостовереният с уведомлението отрицателен факт не е свързан с решаващите доводи на съда и не би довел /ако беше известен на съда/ до постановяване на акт с различно съдържание. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, приемайки че правото не е възникнало защото обеднелият има друг иск, с който може да се защити. Частта от представеното уведомление с изх. № 22Ю-П-869/3/от 20.04.2022 г., в която се изразява личното становището на кмета на Район "Ю. ", [община] не е задължително за съда. С оглед направеното искане, изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 2.09.2022 г. /стр. 26/, в т. 2. 2 от който сумата е посочена като заплатена в брой. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение