Решение № 4396 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2014 г.

Решение № 4396 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Андрейка Илиева Димова от с. Дъбово, община Мъглиж, област Стара Загора против решение № 232 от 5.12.2013 г. на административен съд Стара Загора по адм. дело № 389/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 102 от 14.08.2013 г. на директора на териториално поделение на НОИ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 5509247555/8.07.2013 г на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Стара Загора. С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно като от съдържанието й се извеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. При отчитане на обстоятелството, че е издадено УП-3 от 10.10.2008 г. впоследствие отменено с УП-3 от 23.10.2008 г. в което положения труд за периода 15.06.1977 г. до 1.06.1986 г. на длъжност "началник склад основни материали" е втора категория труд съгласно ПМС № 51/1990 г. следва да се кредитират гласните доказателства в хода на съдебното производство. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е установил от доказателствата по делото, че по повод заявление през 2008 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 ДР на КСО е било отказано такава поради липса на осигурителен стаж и възраст от втора категория който спорен въпрос е бил разгледан и от съда с влязло в сила решение № 294 от 21.10.2009 г. по адм. дело № 274/2009 г. С това решение се признават за осигурителен стаж от втора категория 12 г. и един месец, в който стаж не се включва периодът, в който жалбоподателката е заемала длъжността "началник склад основни материали" поради недоказаност на претенцията. В настоящето производство се иска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ДР КСО, за което отново е постановен отказ поради недостиг на осигурителен стаж от втора категория 15 г., като са налице останалите предпоставки. Или, спорният въпрос е от каква категория е осигурителният стаж на длъжност "началник склад основни материали" в комбинат Мебел Стара загора - фабрика "Комсомолец" с. Дъбово през периода от 15.06.1977 г. - 11.06.1986 г. При невъзможност от събраните писмени доказателства да се определи категорията на труда, съдът е допуснал гласни доказателства с оглед на установяване на условията, при които е полаган труда. Установено е от тези доказателства, че жалбоподателката на длъжноста е отпускала и горивосмазочни материали от склад ГСМ и също така и от склада за бои, лакове и лепила, необходими за мебелното производство, но не се установява тази трудова функция да е била изпълняване при условията на същите вредност и тежест като на останалите работници във фабриката. При това положение при отсъствие на длъжността в изрично изброените в т. 30 "в" от ПКТП /отменен/ и при недоказани факти в хипотезата на т. 67 "и" ПКТП /отменен/ претенцията на жалбоподателката е приета за неоснователна и поради това жалбата й е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Безспорно е, че за процесния период жалбоподателката е изпълнявала длъжността началник склад основни материали, която длъжност в мебелното производство не е включена в т. 30 "в" от ПКТП /отменен/. При това положение определянето на длъжността като такава от втора категорията труд в отмененото УП-3 от 2008 г. не поражда никакви права и не задължава административния орган да се съобрази с тези данни на осигурителя и не изключва проверката за верността на записванията с оглед на останалите писмени доказателства. При липса на длъжностна характеристика и писмени документи, от които може да се направи извод за категорията на осигурителния стаж в този спорен период, съдът правилно е допуснал гласни доказателства не за установяване на категорията труд, тъй като това е недопустимо чл. 104, ал. 10 КСО, а за условията при които е полаган трудът, с оглед правните изводи и приложението на чл. 67 ПКТП /отменен/. От тези гласни доказателства обаче не се установява степента на вредност и тежест по начин, по който да дава възможност да се прецени дали те са съизмерими с вредностите на длъжностите изброени в т. 30 "в" от ПКТП /отменен/. От друга страна, не може да се приме, че вредностите и тежестите при работа с горивосмазочни материали, бои лакове и лепила като началник склад е със същата интензивност като вредностите при които работят работниците назначени на длъжностите, изброени в т. 30 "в". При това положение фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение