Решение № 10617 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград чрез процесуалния си представител, срещу решение 548 от 09.02.2024 г. постановено по адм. дело 552/2022 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска от съда отмяната му и заявява претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът М. А. М., чрез пълномощника си в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски по делото. Ответниците община Велинград, А. А. Ю., М. А. К. и Ц. Б. Е. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. А. М., А. А. Ю. и М. А. К. срещу заповед 664 от 04.05.2022 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, чл. 136, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 5, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и по заявление на община Велинград и Ц. Б. Е. е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-273,262 в кв. 16 по плана на [населено място]. С проекта се променя уличната регулация, като се скосява североизточния ъгъл на УПИ VI-273,262 на улица с о.т. 88-107-106 и се прави с прав ъгъл; за сметка на УПИ VI-273,262 се образуват три нови УПИ както следва: УПИ VI-273 с площ 198 кв. м., УПИ XIV-262 с площ 206 кв. м. и УПИ XV-за търговия и услуги с площ 113 кв. м. С проекта се предвижда ново застроително петно при свободно застрояване на улична регулация, като се спазват всички нормативни отстояния от съседни имоти. За УПИ XIV-262 се предвижда запазване на съществуващата едноетажна жилищна сграда, както и пристройка и настройка до 3 етажа на улична регулационна линия при отстояние 3 м. от всички други съседни имоти, със следните параметри: етажност до 3 етажа и височина 10 м.; плътност на застрояване 60%; Кинт 1.2; минимално озеленяване 40%; устройствена зона Жм (жилищна с малка плътност и височина на застрояването), съгласно отразени в зелен, кафяв и червен цвят промени в идейното предложение. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушаване на формата и административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Изложени са съображения, че посоченото правно основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не отговаря на материалите по преписката и вероятно се касае за изменение съгласно чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ. Според съда в мотивите на заповедта липсват съображения за извършване на изменението на подробния устройствен план, като такива не могат да се изведат и от административната преписка, поради което заповедта е немотивирана от фактическа и правна страна. Посочено е, че актът противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ за най-малко 12 кв. м. лице и 250 кв. м. повърхност за урегулирани поземлени имоти за ниско застрояване в селата или частите от тях с преобладаващо стръмен терен. Приети са за ирелевантни твърденията на жалбоподателя, че теренът е равнинен, доколкото наклонът се определя с решение на Общинския съвет, въз основа на заключение на експертния общински съвет по устройство на територията. Обоснован е извод, че доколкото такова решение е налично по преписката, ако не е бил съгласен с него оспорващият е следвало да го атакува по надлежния ред. За да обоснове този си извод за материална незаконосъобразност на заповедта, съдът е развил мотиви за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ, тъй като площта на образуваните имоти не е достатъчна, за да се изпълнят изискванията на закона дори и при приспадане 1/5 от нея съгласно чл. 19, ал. 3 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че заявеното изменение предвижда разделяне на УПИ VI-273,262 в кв. 16 по плана на [населено място] и образуване на УПИ VI-273 с площ 198 кв. м. и УПИ XIV-262 с площ 206 кв. м. Третият създаден с изменението УПИ XV-за търговия и услуги с площ 113 кв. м. е образуван за сметка на улича регулация в участъка о.т. 88 о.т. 89, непосредствено на юг от УПИ XIV-262. Изменението предвижда и промени в разположението на новите имоти УПИ VI-273 и УПИ XIV-262 и уличната регулация, като североизточният ъгъл на УПИ VI-273,262 на улица с о.т. 88-107-106 се измества на северозапад, по който начин от имотите се отнема територия от източната им част в полза на улична регулация за сметка на части от север и юг, съгласно идейното предложение за изменение на плана за регулация, неразделна част от заповедта. С първата назначена по делото експертиза се установява преобладаващ наклон на УПИ VI-262,273 в посока изток-запад над 10%, което попада в дефиницията по § 5, т. 13 ЗУТ за преобладаващ стръмен терен по чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ. С втората експертиза е дадено заключение в обратен смисъл за наклон под 10%, като е установено и несъвпадение на материализираните на място граници с разположението на вътрешните регулационни линии на имота, като изчислените от експерта площи на имотите са както следва: УПИ VI-273 с площ 191 кв. м., УПИ XIV-262 с площ 201 кв. м. и УПИ XV-за търговия и услуги с площ 117 кв. м. С административната преписка е представено Решение 184/27.05.2021 г. на Общинския съвет Велинград, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11, ал. 2, чл. 27 и чл. 44, ал. 2 АМСМА, чл. 19, ал. 2 ЗУТ и заключение с решение ХХ по протокол 3/27.04.2021 г. на ОЕСУТ Велинград, са определени селата от състава на Община Велинград, в които преобладава стръмен терен, като по отношение на [населено място] са поименно изброени кварталите с преобладаващ равнинен терен, а за останалите (сред които попада и кв. 16 местоположение на процесните имоти) е определен преобладаващо стръмен терен, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗУТ. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК е обусловена от изложените в него фактически и правни основания. Съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. В случая от административния орган реално не са изложени мотиви за издаване на заповедта, а правното основание за одобряване на проекта видимо не отговаря на постъпилото пред него заявление. Такива мотиви не могат да се извлекат и от документите, съпътстващи административната преписка. Липсата на такива представлява съществено нарушение на изискванията за форма, което води като правна последица и до отмяната на обжалвания акт като процесуално незаконосъобразен. Правилни са и правните изводи на съда за несъответствие на площта на новопредвидените имоти с минимално заложеното с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи са установили, че площта на УПИ VI-273 (198 кв. м. според първата експертиза, позоваваща се на геодезическото заснемане по административната преписка и 191 кв. м. според втората), УПИ XIV-262 (206 кв. м. според първата експертиза и 201 кв. м. според изготвена комбинирана скица от вещото лице по втората) и УПИ XV-за търговия и услуги (113 кв. м. според първата експертиза и 117 кв. м. според втората), предмет на оспорената заповед, е под изискуемата стойност по цитираната норма от 250 кв. м. В тази връзка, с решение 184/27.05.2021 г. на Общинския съвет Велинград за кв. 16 от [населено място] теренът е определен като преобладаващо стръмен по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗУТ. Именно това е критерият за приложимостта на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ във връзка с § 5, т. 13 ДР ЗУТ, а не с измерванията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи на наклона в отделните имоти. Предвид това, площта на УПИ VI-273 и УПИ XV-за търговия и услуги, е прекалено малка за образуването им като отделни имоти, дори и при условно приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗУТ за намаляване най-много с една пета на изискването за площ по чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ, отделно от изпълнението на заложените в разпоредбата условия за наличие на налагащи това стопански, технически или теренни условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет. По въпроса за квалификацията на процесните имоти като такива с преобладаващо стръмен терен, съдът е изложил подробни изводи в подкрепа на позицията на административния орган и изложените доводи в касационната жалба за необходимост първоинстанционните жалбоподатели да оспорят решението на Общинския съвет за определяне терена като преобладаващо стръмен не само повтарят мотивите на административния съд, но и се явяват ирелевантни за разрешаването на правния спор. Следователно, както правилно е установил първоинстанционният съд, административният акт за одобряването на проектът за частичното изменение на ПУП-ПРЗ за процесните поземлени имоти е издаден в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалби основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба М. А. М. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи платен съобразно приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.09.2024 г. адвокатски хонорар - възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,