Решение № 317 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5672/2007 г.

ВКСIII гражданско отделение08.05.2009 г.докладчик Любка Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 409 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 66/2007 г. на Плевенския окръжен съд. Връща делото на Плевенския окръжен съд за произнасяне по подадената от М. М. Й. от гр. Ч. бряг въззивна жалба вх. № 36 от 20.04.2006 г. срещу решение № 325 по гр.д. № 378/2004 г. на Районен съд гр. Ч. бряг, с което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС.

Мотиви

Решение № 317 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5672/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. М. Й. от гр. Ч. бряг срещу въззивно решение № 409 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 66/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 15.12.2006 г. по гр. д. № 378/2004 г. на Районен съд гр. Ч. бряг и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 109а ЗС. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). В жалбата се поддържа, че съдът не се е произнесъл по иска с правно основание чл. 109 ЗС. Ответникът по касационната жалба К. И. К. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, III г.о. приема следното: М. М. Й. е предявила срещу К. И. К. установител иск с правно основание чл. 109а ЗС за определяне границата между имот № 1* по плана за земеразделяне на землище Ч. бряг, нейна собственост и УПИ * по плана на гр. Ч. бряг, собственост на ответника, и иск за осъждане на ответника да премахне построената на регулационната линия между двата имота сграда, която навлизала с около 3 метра в собствения на ищцата имот, като по този начин й създавала пречки да осъществява в пълен обем правото си на собственост, на основание чл. 109 ЗС. Районният съд е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС. С въззивна жалба вх. № 36 от 20.04.2006 г. Й. е обжалвала първоинстанционното решение. С определение № 513 от 24.07.2006 г. по гр.д. № 382 /2006 г. Плевенският окръжен съд е приел, че в подадената жалба се съдържа и молба за допълване решението на първоинстанционния съд, който не се е произнесъл по иска с правно основание чл. 109а ЗС и върнал делото на същия за постановяване решение по реда на чл. 193 ГПК (отм.), с указания след постановяване на решението делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба. С решение № 275 от 15.12.2006 г.по гр.д. № 378/2004 г., постановено по реда на чл. 193 ГПК (отм.) Районен съд гр. Ч. бряг е отхвърлил предявеният от М. Й. срещу К. К. иск с правно основание чл. 109а ЗС. С въззивна жалба вх. № 1/3.01.2007 г. М. Й. обжалва решението, с което е отхвърлен иска по чл. 109а ЗС. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл само по подадената срещу допълнителното решение жалба вх. № 1/3.01.2007 г. досежно иска с правно основание чл. 109а ЗС, като е приел, че решението по иска по чл. 109 ЗС не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът в настоящия състав намира за правилно постановеното от въззивния съд решение, с което е обезсилено решението на първата инстанция по иска по чл. 109а ЗС и е прекратено производството по този иск. При установените по делото данни, че имотът на ответника е урегулиран по см. на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ и съставлява УПИ * по плана на града, а този на жалбоподателката е определен в своите граници с плана за земеразделяне, правилно въззивният съд е приел, че е недопустимо с установителен иск на посоченото основание да се определя границата с урегулиран поземлен имот. Това е така защото очертанията на урегулирания поземлен имот се определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал.1, б. "в" ГПК (отм.) и обжалваното решение, постановено по иска с правно основание чл. 109а ЗС ще следва да се остави в сила. Неправилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение по иска по чл. 109 ЗС не е обжалвано и е влязло в сила. Срещу това решение е подадена жалба вх. № 36 от 20.04.2006 г., по която съдът не се е произнесъл. Затова, делото следва да се върне на Плевенския окръжен съд за произнасяне по въззивна жалба вх. № 36 от 20.04.2006 г. срещу решение № 325 /без дата/ по гр.д. № 378/2004 г. на Районен съд, гр. Ч. бряг, с което предявеният от М. Й. срещу К. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС е отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, III г.о.

Цитирани разпоредби

1