Решение № 9078 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2022 г.

Решение № 9078 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2022 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К., от гр. Раковски, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Божинов, срещу решение № 1367 от 2.07.2021 г. по адм. дело № 1986/2020 г. на Административен съд- Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за противоречие между мотивите и диспозитива на решението, както и че липсва произнасяне по предмета на спора относно отмененото разпореждане [номер 5.10.2000 г. Сочи, че съдът е обсъждал друго разпореждане. Иска се отмяна на решението. Ответникът – директора на ТП на НОИ-Пловдив чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт К. Минкова изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1367 от 2.07.2021 г. по адм. дело № 1986/2020 г. Административен съд-Пловдив: е оставил без разглеждане жалбата на М. К. против решение № Ц 2153-15-100/20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено разпореждане [номер]/Протокол № Ц 2141-15-1/5.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на М. К., а пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне; прекратил е производството по адм. д. № 1986/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част; отхвърлил е жалбата на М. К. против Решение № Ц2153-15-100/20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № Ц2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено разпореждане [номер]/Протокол № Ц2141-15-1/05.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи го, и е присъдил разноски. С решение № 1022 от 6.06.2022 г. постановено по същото дело, на основание чл. 175, ал. 1 от АПК съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1367 от 2.07.2021 г. в посочения по-горе смисъл. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане [номер 05.10.2000 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив на М. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от 08.08.2000 г. при навършена възраст [възраст]. Зачетен е осигурителен стаж, положен за времето от 10.02.1965 г. до 31.01.1991 г., както следва: от втора категория труд - 12 г. 11 м. 10 дни - от 14.02.1978 г. до 31.01.1991 г., на длъжност "формовчик", в "Хлебопроизводство и сладкарски изделия" ООД - гр. Добрич, по данни от образец УП-30 № А-69/19.03.1996 г.; от трета категория труд - 00 г. 04 м. 20 дни, или осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5, ал. 7 КСО в размер на 10 г. 10 м. 24 дни; от 04.12.1965 г. до 31.12.1971 г. с продължителност 06 г. и 24 дни, на длъжност "подземен хаспелист", в "Маджарово" ЕАД, по данни от образец УП-30 № 187/27.05.1998 г. От 1.01.1972 г. до 31.10.1976 г. с продължителност 04 г. и 10 м. и 00 дни, на длъжност "подземен хаспелист", в "Горубсо-Мадан" АД, по данни от образец УП-30 № 11/14.01.2000 г. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителният стаж, превърнат към трета категория труд е изчислен в размер на общо 49 г. 03 м. и 07 дни. По представен от К. образец УП-2 № А-70/19.03.1996 г. с посочен издател "Хлебопроизводство и сладкарски изделия" ООД - гр. Добрич, размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за период от 1.01.1982 г. до 31.12.1984 г., в размер на 10160. 00 лв., с индивидуален коефициент 1. 403. В ТП на ПОИ - Пловдив е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на М. К. по заявление вх. № 45229/4.09.2000 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Наличните документи са постъпили по делото от ОД на МВР-Пловдив, отдел "Икономическа полиция" и за тях е установено, че са същите, по които е извършено установяването на осигурителния стаж на жалбоподателката. С писмо изх. № 2175-15-54# 1/27.02.2020 г. от жалбоподателката са изискани оригиналните документи за стаж. Със заявление вх. № 2175-15-54#2/9.03.2020 г. К. е посочила, че не може да представи исканите документи за осигурителен стаж, тъй като същите не са й върнати след подаването им в ТП на НОИ-Пловдив. За установяване достоверността на осигурителния стаж е извършена проверка в "Добруджански хляб" АД, правоприемник на "Хлебопроизводство и сладкарски изделия", Горубсо" - Мадан АД, и "Маджарово"-Хасково. В хода на проверките е установено, че К. не е положила осигурителен стаж от 14.02.1978 г. до 31.01.1991 г. с продължителност 12 г. 11 м. 10 дни от втора категория труд, на длъжност "формовчик" в "Хлебопроизводство и сладкарски изделия" ООД - гр. Добрич, за което е представила образец УП-30 № А-69/19.03.1996 г. Установено е, че липсва информация за периода от 01.1969 г. до м. 12.1971 г. в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в сектор ОА в ТП на НОИ - гр. Хасково, К. да е полагала осигурителен стаж за цитирания период на длъжност "подземен хаспелист". Не е потвърден и осигурителният й стаж за периода от 1.01.1972 г. до 31.10.1976 г. на длъжност "подземен хаспелист", вписан в образец УП-30 № 11/14.01.2000 г. с посочен осигурител "Горубсо - Мадан" АД. В хода на административното производство на К. е осигурена възможност да направи заявление, ако претендира стаж с период, различен от зачетения. Такова заявление от страна на жалбоподателката не е направено. С разпореждане [номер]/Протокол №Ц 2141-15-1/05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, е отменено разпореждане [номер 5.10.2000 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи. С него, нова преценка за право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за К. не е направена, тъй като лицето не е представило документи за осигурителен стаж. С жалбата против процесното разпореждане К. също не е представила доказателства за осигурителен стаж. С Решение № Ц 2153-15-100 от 20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане [номер] /Протокол № Ц2141-15-1/5.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив е отменено в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на К., а пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне. Същото е потвърдено в частта, с която е отменено разпореждане [номер 5.10.2000 на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи. По делото е назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза, приета без възражения от страните. Експертизата е установила, че заявлението за отпускане на пенсия не е подписано от К.. Ръкописният текст, с който са попълнени страниците на УП-1 от Заявлението също не е изпълнен от нея. В съдебно заседание от 10.05.2021 г. К. е дала обяснения по въпроси поставени от ТП на НОИ-Пловдив в нарочна молба. Твърди, че е подала лично заявлението си за пенсия през 2000 година. Документи не са й върнати обратно. Не си спомня кой е приел документите й, тъй като не познава никого в ТП на НОИ-Пловдив. Заявява, че не е работила при нито един от изброените осигурители- "Добруджански хляб" АД, правоприемник на "Хлебопроизводство и сладкарски изделия", както и в Горубсо" - Мадан АД, и "Маджарово"-Хасково. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, жените придобиват при 10 години стаж от първа категория труд, навършени 47 години и сбор от осигурителен стаж и навършена възраст 90. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ К. не е имала изискуемия осигурителен стаж от първа категория труд - 10 години, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, поради което за нея не са изпълнени условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. При недостиг на минимално изискуемия стаж К. не би могла да придобие право на пенсия при горните условия към 5.10.2000 г. Този извод не се променя от заключението на вещото лице по назначената графологическа експертиза. От така установеното със заключението, жалбоподателката не би могла да извлича за себе си изгодни правни последици. Ако същата не е подписала заявлението, но е получавала пенсия е налице индиция за недобросъвестност. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Сочената от К. в касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Същата касае повдигнат правен спор във връзка с приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. В конкретния случай правно основание за издаване на разпореждане [номер]/Протокол № Ц2141-15-1/5.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е чл. 99 от КСО. Съгласно посочената разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера или по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. В случаите по чл. 99, ал. 1 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от датата на представяне на доказателствата или от датата на отпускането или промяната на пенсията. Правилен е изводът на съда, че установявайки наличието на хипотезата от посочената норма, пенсионните органи законосъобразно са приели, че отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отменена при установените безспорни данни по пенсионната преписка. Правилен е и изводът, че в развилото се административно производство за К. е съществувала възможността по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО да представи нови доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквито тя не е представила. Не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГРК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100, 00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,