Решение № 9906 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2010 г.
ВАСVI отделение04.07.2011 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 57 от 2010 на Административния съд - Смолян. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9906 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Спаска Димитрова Гочева от гр. Златоград, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Йорданка Щърбова от СмАК, против решение № 194 от 09.07.2010 г., постановено по адм. дело № 57 от 2010 г. на Административния съд - Смолян. В касационната жалба е посочено, че същата е насочена срещу решението на административния съд в частта, с която е разпоредено, след отмяната на решение № 9/30.04.2009 г. на директора на РУСО-Смолян и потвърденото с него разпореждане № 4708286038 от 23.03.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - гр. Смолян за възстановяване на неправилно изплатената сума от пенсията на Спаска Гочева: главница за времето от 01.10.2005 до 30.11.2008 г. и лихва за времето от 11.01.2006 до 12.03.2009 г. в общ размер 12 167,66 лв., да се върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на решението, както и в частта за разноските. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Смолян, са решение № 9 от 30.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян, и оставеното с него в сила разпореждане № 4708286038 от 23.03.2009 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Смолян, за възстановяване на сумата от 12 167,66 лева, недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания /пенсии/ за периода от 01.10.2005 г. до 30.09.2007 г., ведно с лихвата по чл. 113 от КСО, изчислена до 23.03.2009 г.. Съдът е отменил решение № 9 от 30.04.2009 г. на директора на РУСО - гр. Смолян, в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 4708286038 от 23.03.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО - Смолян, за възстановяване на сумата 12 167,66 лв., като е прието, че с оглед установения от вещото лице по-нисък размер на дължимата от жалбоподателката като недобросъвестно получена сума за процесния период ведно с лихвата по чл. 113 от КСО преписката следва да се върне на пенсионния орган при РУСО - Смолян, за издаване на законосъобразно разпореждане съгласно указанията за прилагането и тълкуването на закона. За да постанови този резултат Административният съд - Смолян се е позовал на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза и на приложените документи по пенсионната преписка. Законосъобразно е приел, че неправилното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Спаска Гочева в нарушение на изискването по чл. 68, ал. 1-3 от КСО е пряка последица от нейното недобросъвестно поведение. Изводите на решаващия състав обосновано произтичат от анализа на заявлението за отпускане на пенсия с вх. № 8350 от 04.11.2005 г., в което лицето е декларирало невярно обстоятелство, а именно, че осигуряването му е прекратено от 01.10.2005 г. Решението на Смолянския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Същото е постановено след като с решение № 1782 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 11099 от 2009 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 152 от 02.07.2009 г. по адм. дело № 137 от 2009 г. на Смолянския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Гочева срещу решение № 9 от 30.04.2009 г. на директора на РУСО - Смолян, и оставеното с него в сила разпореждане № 4708286038 от 23.03.2009 г. за възстановяване на сумата 12 167,66 лв., и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Смолянския административен съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му от касационната инстанция с отменителното решение задължителни указания и е постановил правилен съдебен акт. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на обжалваното по настоящото дело съдебно решение с материалноправни разпоредби на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване са изцяло неоснователни. Доводите не са съобразени с разпоредбата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО, според която отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст се допуска само при положение, че осигуряването на заявителя е прекратено. В разглеждания случай към датата на упражняване на придобитото право на пенсия на чл. 68, ал. 1-3 от КСО осигуряването на касаторката не е било прекратено, тъй като за периода от 25.05.2005 г. до 01.10.2007 г. е получавала трудово възнаграждение като председател на ОбС - Златоград. Твърдението й, че е било добросъвестно, влиза в явно противоречие със събраните доказателства. При подаване на заявлението за отпускане на пенсия на датата 04.11.2005 г. същата е получавала своевременно ежемесечните си трудови възнаграждения като председател на ОбС - Златоград, за периода от 25.05.2005 до 01.10.2007 г., но е декларирала, че не се осигурява от 01.10.2005 г.. Както правилно е приел административният съд, премълчаването на факта, че касаторката упражнява трудова дейност като председател на Общинския съвет - Златоград, е обстоятелство, което несъмнено сочи към недобросъвестност на лицето. Невярното деклариране на известни на заявителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза е определен размерът на дължимите суми заедно с лихвата съгласно чл. 113 от КСО на 7 817,66 лева. Въз основа на това заключение е изведен правилен извод за размера на задължението - предмет на връщане. Оспорването на експертизата, което се прави по същество с касационната жалба, е недопустимо в настоящото производство. Видно от заключението на вещото лице и от обясненията му в съдебното заседание по първоинстанционното дело, административният съд правилно е установил, че размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката за периода от 01.10.2005 до 30.09.2007 г. е, както следва: от 01.10.2005 г. - 192,70 лв., от 01.01.2006 г. - 201,18 лв., и от 01.07 до 30.09.2007 г. - 221,30 лева. Обосновано е прието в съответствие с посоченото от вещото лице, че сумата на получената пенсия от касаторката по месеци, дата на изплащане и следващата се лихва от датата на изплащане до 23.09.2009 г. е така, както е отразено в справката, приложена към заключението на вещото лице. Определената главница на изплатена пенсия на Спаска Гочева за периода от 01.10.2005 до 30.09.2007 г. в размер на 4943,24 лв. и лихва от датата на месечните изплащания на пенсията до 23.09.2009 г. в размер на 2874,42 лв., или обща сума - главница плюс лихва - 7817,66 лева. Касационната жалба е неоснователна и в частта за разноските. Доводът за невключено адвокатско възнаграждение е неоснователен, тъй като претендираните разноски касаят адвокатско възнаграждение от други дела. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,