Решение № 4546 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2013 г.

Решение № 4546 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Хасан Иса Кралъ от с. Страцин, общ. Поморие, ул. "Черно море" № 51Б против Решение № 1164 от 31.05.2013 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1685 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 021200226/24.04.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с Решение № 255/20.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, с който на ревизираното лице са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът не съобразил, че е оспорен особения ред на извършване на ревизията; не съобразил, че на ревизираното лице не е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и на практика без основание е обърната доказателствената тежест, тъй като ревизията не е по чл. 122 и сл. ДОПК. Необосновани са изводите на съда за недоказани приходи от доходи в чужбина, както и за непризнаване на парично дарение от 50 000 турски лири през 2001 г. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по жалбата-директорът на Д "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорената част на ревизионния акт на жалбоподателя са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 1.01.2006 г. -31.12.2006 г. в размер на 11 083,78 лв. главница и 6 758,76 лв. лихви, както и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди: 1.01.2007 г. -31.12.2007 г. в размер на 13 314 лв. главница и 6 239,19 лв. лихви, 1.01.2008 г. -31.12.2008 г. в размер на 6 760,09 лв. главница и 2 148,84 лв. лихви и за данъчен период 1.01.2009 г. -31.12.2009 г. в размер на 2 702,79 лв. главница и 553,69 лв. лихви. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден след извършена ревизия на жалбоподателя при особените правила на чл. 122-124 от ДОПК, като без възражения от страна на жалбоподателя, процесуалните правила по издаване на РА не са нарушени съществено. Налице е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е също, че ревизираното лице не е опровергало констатациите на РА, нито е доказало твърденията си за налични парични средства към началото на ревизирания период, които да оправдаят установената разлика между разходи и приходи. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен размерът на установените приходи и разходи за ревизираните периоди. Спорно е било дали лицето е разполагало с парични средства в брой преди ревизираната 2006 г. и дали правилно ревизиращите са преценили доказателствената стойност на представените доказателства, относно източниците на доходи преди ревизирания период. Неоправдано е касационното оплакване за несъобразяване на съществено процесуално нарушение в хода на ревизията- невръчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Такова е издадено с изх. № Р-12-564/20.02.2012 г. и е връчено на жалбоподателя, чрез упълномощено лице на 21.02.2012 г. Всички останали доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест и нарушаване на правото на защита на ревизираното лице, поради това, също са неоснователни. Още в ревизионното производство жалбоподателят е твърдял, че към началото на ревизирания период- 1.01.2006 г., е имал спестени парични средства в брой на обща стойност 320 000 лв., получени: от работа в Турция в периода 07.1989-21.03.1990 г. - около 8 000 лв.; от работа във Франция в периода 2002-2003 г. - около 56 400 лв.; получено дарение от чичо от Република Турция през 2001 г. - 50 000 турски лири, равни на 42 500 лв.; пощенски депозит от 100 000 лв. през 1993 г. и доходи от лихви по него. Нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА по административен и по съдебен ред са представени писмени доказателства за тези твърдения и за налични суми към началото на ревизираните периоди, които да послужат като оправдание на установеното превишение на разходите над приходите. Единствените доказателства относно твърденията за доходи от работа във Франция в съдебното производство са гласните доказателства на свидетеля Ахмед Гайтансъз, събрани в единственото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Тези показания са подробно обсъдени от административния съд и той обосновано е приел, че те не могат да бъдат годна опора за убедителни фактически изводи за доказване на твърденията на ревизираното лице. Относно евентуално наличните 100 000 лв. през 1993 г. и получено дарение от близък роднина от Република Турция, съдът е съобразил ноторно известните обстоятелства на деноминация на българската и турската валута, които обективно са пречка тези суми да са били налични към началото на ревизирания период. При редовно проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и обосновани констатации на ревизионния акт, последните се ползват с презумптивна доказателствена сила и тежест на ревизираното лице е опровергаването им, съответно за негова сметка са последиците от недоказването на фактите, от осъществяването на които, то черпи изгодни правни последици. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение