Решение № 6679 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2020 г.

Решение № 6679 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Гранична полиция" е подала касационна жалба срещу решение № 826 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 8525/2019 г. на Административния съд – София град, с което на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на В. С. сумата 300 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 168/2014 г., издадено от заместник-директора на Главна дирекция "Гранична полиция", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019 г. Направени са оплаквания за недопустимост на решението и е поискано да бъде обезсилено. Алтернативно е направено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. С. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с наказателното постановление № 168/2014 г. на заместник – директора на Главна дирекция "Гранична полиция" на В. С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С решение от 30.09.2016 г. по НАХД № 20117/2014 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 1.11.2016 г., наказателното постановление било отменено. По делото е представено пълномощно, според което В. С. упълномощил адвокат И. И. да го представлява пред съда. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 19.10.2015 г. страните договорили възнаграждение от 300 лева, платено в брой. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът е основателен, тъй като са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът посочил, че от събраните писмени доказателства се установява процесуалното представителство на ищеца от адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което той е направил разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на наказателното постановление представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Ищецът е понесъл имуществена вреда в размер на 300 лева, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Административният съд направил преценка, че платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 във връзка с чл. 144 АПК, тъй като съответства на минималния размер, определен с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с възражението на ответника, че не е легитимиран да отговаря по предявения иск, съдът изложил мотиви, че незаконосъобразното наказателно постановление е издадено от орган в състава на Главна дирекция "Гранична полиция" в периода 6.10.2014 г. - 14.10.2014 г. Тъй като постановлението няма дата този период се определя от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение- 6.10.2014 г. и датата на връчване на наказателното постановление - 14.10.2014 г. Към този момент действала разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), съобразно която Главна дирекция "Гранична полиция" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Гранична полиция" и на дирекция "Миграция", създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Гранична полиция" и на дирекция "Миграция", създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (§ 9, ал. 2 ЗМВР). Поради това именно Главна дирекция "Гранична полиция" е надлежният ответник по делото. Разпоредбата на § 81, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи (изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г.), оправомощавала директора на дирекция "Миграция" да осъществява процесуално представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Гранична полиция" във връзка с дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Република България, а производството по това дело имало за предмет ангажиране на имуществена отговорност за вреди, причинени от административен орган. Поради това административният съд присъдил на В. С. обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019 г. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо и съответства на материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че Главна дирекция "Гранична полиция" е пасивно легитимирана да отговоря по предявения иск. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 205 АПК, според която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отмененият като незаконосъобразен административен акт е издаден от орган в състава на Главна дирекция "Гранична полиция ", която е юридическо лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР). Към момента на издаване на наказателното постановление не е съществувала дирекция "Миграция". С последващо изменение на закона (изм. и доп. ДВ. бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) се възстановява дирекция "Миграция" като една от основните структури на Министерството на вътрешните работи. Според разпоредбата на § 81, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи дирекция "Миграция" е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Главна дирекция "Гранична полиция", свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Република България.) Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Гранична полиция" във връзка с дейности по регулиране на миграционните процеси и административен контрол върху пребиваването в Република България се осъществява от директора на дирекция "Миграция". Извършената промяна в структурите на Министерството на вътрешните работи, при което дейността по административния контрол върху пребиваването в Република България, вече е извън компетентността на органите на Главна дирекция "Гранична полиция", не обосновава друг извод, свързан с правилното конституиране на ответника. Към момента на възстановяването на дирекция "Миграция", производството, в което е издадено оспореното наказателно постановление, е приключило. В съдебното производство по обжалване на постановлението, в което са направени разноските, чието възстановяване се претендира, като ответник е участвал административнонаказващият орган от състава на Главна дирекция "Гранична полиция". Поради това предявеният иск правилно е насочен срещу юридическото лице, в състава на което е органът, издател на наказателното постановление. Съдът не е нарушил материалния закон, като не е намалил размера на обезщетението. Платеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, поради което не би могло да се счита за прекомерно спрямо фактическата и правната сложност на делото. Административният съд е изложил логични съображения, които съответстват на правилата на формалната логика. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд