Решение № 10133 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2010 г.

Решение № 10133 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 204 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменил решение № 61/10.12.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № К-13888/04.11.2009 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, в частта в която е отказано на Камелия Колчева, отпускане на парично обезщетение по заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 16.03.2009 г. до 16.03.2009 г., изпратил е преписката на административния орган, за решаване на въпроса по същество при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Отхвърлил е като неоснователна жалбата на Колчева, в частта против Решение № 61/10.12.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № К-13888/04.11.2009 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, и е отказано, отпускане на парично обезщетение по заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 19.03.2009 г. до 20.03.2009 г. вкл. и от 26.03.2009 г. до 26.03.2009 г. Срещу това решение в частта, в която е отказано отпускане на парично обезщетение по заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 19.03.2009 г. до 20.03.2009 г. вкл. и от 26.03.2009 г. до 26.03.2009 г. е подадена касационна жалба от Камелия Христова Колчева. Релевирани са доводи за неправилност на решението на Кърджалийския административен съд поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалноправните разпоредби, както и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Кърджали по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Камелия Колчева Решение № 61/10.12.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № К-13888/04.11.2009 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за следните периоди от 16.03.2009 г. до 16.03.2009 г.; от 19.03.2009 до 20.03.2009 г. вкл. и от 26.03.2009 г. до 26.02.2009 г. С постановеното решение Административен съд - Кърджали е отменил като незаконосъобразно решение № 61/10.12.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № К-13888/04.11.2009 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Кърджали, в частта в която е отказано на Камелия Колчева, отпускане на парично обезщетение по заявление - декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 16.03.2009 г. до 16.03.2009 г, изпратил е преписката на административния орган, за решаване на въпроса по същество при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението и е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Колчева, в частта с което е и е отказано, отпускане на парично обезщетение на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 19.03.2009 г. до 20.03.2009 г. вкл. и от 26.03.2009 г. до 26.03.2009 г. Решението на Кърджалийския административен съд в обжалваната част е правилно, правните изводите са обосновани и законосъобразни, съобразени с материалноправните норми. Неоснователен е доводът изразен в касационната жалба, че общинските съветници не упражняват трудова дейност, и полученият от тях доход в качеството им на общински съветник не е доход по трудови правоотношения и незаконосъобразно е лишена от дължимото и по закон обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото по чл. 10 от КСО - от деня на започване на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. За времето, през което общинските съветници упражняват пълномощията и дейността по чл. 33 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО - месечно върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 38, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж се зачита времето, за което за общинските съветници са внесени осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Майчинството като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 01.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО жалбоподателят като упражняващ трудова дейност-общински съветник в Общинския съвет - гр. Кърджали, е задължително осигурен за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Обезщетението за бременност и раждане се изплаща вместо трудово възнаграждение, поради невъзможност на жената да упражнява труд вследствие на състоянието си. От Писмо № 177/29.07.2009 г. от Председателя на ОбС - Кърджали е посочено, че в дните 19.03.2009 г., 20.03.2009 г., и 26.03.2009 г. жалбоподателката е посещавала общинския съвет и е била на работа. Въпреки това от представеното по делото извлечение от ведомостта за заплати на общината за целия месец март й е било начислено трудово възнаграждение в размер на 277.00 лева съгласно чл. 34, ал. 1от ЗМСМА. За тези дни, съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО не й се следва парично обезщетение, тъй като е извършвала дейността, която е основание за осигуряване на риска бременност и раждане. Необосновано е твърдението на касатора, че дейността на общинския съветник не е трудова и получавания за това доход не е доход по трудово правоотношение. Въпросът в случая е разрешен от законодателя с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, както стана дума по-горе. В конкретния случай касационната жалбоподателка е нарушила предназначението на отпуска за бременност и раждане за дните, в които е участвала в заседанията на общинския съвет. След като е получила възнаграждение на общински съветник за дните 19, 20 и 26 март 2009 г., което означава, че тя е била на работа, касаторката няма право на парично обезщетение при бременност и раждане за същите дни. На Камелия Колчева законосъобразно е отказано право на парично обезщетение при бременност и раждане за дните, през които е получила възнаграждение на общински съветник. Недопустимо е и не може касаторката да получава едновременно парично обезщетение при бременност и раждане и възнаграждение на общински съветник. Паричното обезщетение при бременност и раждане и възнаграждението на общински съветник не могат да бъдат кумулирани. Получаването на възнаграждение на общински съветник изключва получаването на парично обезщетение пр бременност и раждане. Не е допустимо да се кумулира възнаграждение на общински съветник и парично обезщетение при бременност и раждане за едни и същи дни. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение и същото, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,