Решение № 10451 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2018 г.

Решение № 10451 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." при Министерство на околната среда и водите, против Решение № 453/11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 93/2017 г., по описа на Административен съд В. Т., в частта, в която е отменен като незаконосъобразен, оспореният от О. Я. индивидуален административен акт, обективиран в писмо с изх. № 08 - 00 - 3464/19.10.2016 г., на УО на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", с която е отказана верификация на разходи по Искане за средства № 10 за окончателно плащане, както следва: 1. по т. "И 10" - сума в размер на 1 346 038,45 лв. - по фактура № 13/05.08.2014 г., платени по Договор № 97 - 159/11.11.2011 г., сключен с О. "С. Е. Я." ДЗЗД; 2. по точка "И 2" - сумата в размер на 92 907,96 лв., представляващи разликата между удържаната от бенефициера неустойка и посочената от УО такава, касаеща забавеното изпълнение по Договор № 07 - 159/11.11.2011 г. с изпълнител О. "С. Е. Я." ДЗЗД и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. О. О. Я., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд В. Т. е отменил по жалба на О. Я. писмо с изх. № 08 - 00 - 3464/19.10.2016 г., издадено от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." при Министерство на околната среда и водите, с която е отказана верификация на разходи по Искане за средства № 10 за окончателно плащане, както следва: 1. по т. "И 10" - сума в размер на 1 346 038,45 лв. - по фактура № 13/05.08.2014 г., платени по Договор № 97 - 159/11.11.2011 г., сключен с О. "С. Е. Я." ДЗЗД; 2. по точка "И 2" - сумата в размер на 92 907,96 лв., представляващи разликата между удържаната от бенефициера неустойка и посочената от УО такава, касаеща забавеното изпълнение по Договор № 07 - 159/11.11.2011 г. с изпълнител О. "С. Е. Я." ДЗЗД и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа ясни фактически основания, като не са посочени правни основания за издаването му. Неясна е и разпоредителната част. Макар и да има формални мотиви, актът няма действителни мотиви и е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на предвидената форма за издаването му, което затруднява правото на защита на бенефициера и прави невъзможен контрола на съда за правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е отменил съответните части от акта, поради липса на фактически и правни основания за издаването му - основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съдът не е установил, а и ръководителят на УО не се е позовал на основания по чл. 57 - 58 от ЗУСЕСИФ за недопустимост на разходите. Правилно АС - В. Т. е приел, че в обжалвания пред него административен акт не е посочено правното основание за отказ за верификация. Видно от съдържанието на решението ръководителят на УО не е посочил конкретните правни разпоредби, въз основа на които е приел посочените разходи за недопустими. Налице е съществен порок във формата на административния акт, тъй като се възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта чрез проверка за правилното приложение на материалния закон от страна административния орган. Липсата на конкретни правни основания води до неяснота на волята на ръководителя УО във връзка с упражняване на неговите правомощия, а за съда е недопустимо да извлича съдържанието на тази воля по тълкувателен път. В тази връзка първоинстонционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на процесното писмо в оспорената пред него част, поради което и в съответствие с материалния закон го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед направеното възражение за прекомерност, в полза на О. Я. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 7000.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение