Решение № 74 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2016 г.

Решение № 74 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Конзалез - Георгиев" ЕООД, чрез процесуалния му представител, против решение № 5605 от 10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2754 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед рег. № 11937-266 от 23.02.2015 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" (ГД "ОП") при Министерство на вътрешните работи (МВР). Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Сочи, че съдът не е взел предвид, че издалият заповедта орган не притежава материална компетентност. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са изложени фактически и правни основания, което нарушава правата му и препятства съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отмени заповедта за отнемане на лиценза. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" при Министерство на вътрешните работи, не ангажира становище покасационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че с оспорената заповед рег. № 11937-266 от 23.02.2015 г. на директора на ГД "ОП" при МВР, на "Конзалез - Георгиев" ЕООД, с предишно наименование "Алфа щит - Георгиев" ЕООД, на осн. чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е отнет лицензът за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД за "охрана на имущество на физически или юридически лица" за територията на цялата страна - № 957 от 04.12.2006 г. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че по изпратената от НАП информация дружеството има непогасени задължения в размер над 5 000, 00 лв. по ИД № 1469/2011 г., което обхваща задължения на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - В. Т., офис В. по декларации по ЗДДС, както и декларации обр. № 6, за периода от 12.05.2010 г. до 30.09.2014 г., както и че длъжникът не погасява задълженията си и не предложил надлежно обезпечение. За вида и размера на задълженията на дружеството е издадена служебна бележка изх. № 1469/2011/000546/12122014 г., в която конкретно са посочени всички задължения подлежащи на събиране по образуваното ИД № 1469/2011 г. Общо задълженията са 410 671, 14 лв. - главница и 141 401,23 лв. - лихва. Има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, задължението не е отсрочено и не е със спряно изпълнение. С оглед изложеното съдът е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед дружеството е имало изискуеми публични задължения за част от които е образувано ИД № 1469/2011 г. на ТД на НАП - В., както и че задълженията на дружеството не са били отсрочвани ли разсрочвани. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 14 от ЗЧОД в относимата редакция към датата на издаването), в предвидената форма и при наличието на материалноправните предпоставки послужили, като основание за издаването й. Съдът е изложил доводи, че наличието на обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, б. "а" от ЗЧОД е удостоверено с писма на ТД на НАП - В. Т., като в тях е извършено изрично позоваване на тази разпоредба. Същите представляват официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и съставляват доказателство за съдържащите се в тях факти - публични задължения, произтичащи от влязъл в сила акт. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен по материя орган - чл. 14 от ЗЧОД (в относимата към издаването му редакция). Съгласно чл. 14 от ЗЧОД (ред. ДВ бр. 53 от 2014 г.) лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" или от упълномощени от него лица. Оспорената в първоинстанционното производство заповед рег. № 11937-266 от 23.02.2015 г. е издадена от директора на ГД "ОП" при МВР. Разпоредбата на чл. 14 от ЗЧОД (ред. бр. 14 от 20.02.2015 г.), на която се позовава касационният жалбоподател, е влязла в сила три дни след обнародването й, поради което посочените в нея органи (директорът на Главна дирекция "Национална полиция" или от упълномощени от него лица) са компетентни считано от 24.02.2015 г. Правилно съдът е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дружеството е уведомено за началото на производството по отнемане на лиценза и му е осигурена възможност да ангажира становище и доказателства. Принципът установен в чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД е, че частна охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз или регистрация по реда на закона. Видовете частна охранителна дейност, подлежащи на лицензиране, са посочени в чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗЧОД, лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. С оглед изложеното и предвид спецификите на системата на административното лицензиране, законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт. Настоящата инстанция счита, че в случая е осъществен състава на възприетата в разпоредителната част на заповедта нормативна разпоредба. Наличието на относим към хипотезата й релевантен факт е безспорно установено от административния орган, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Представени са доказателства за наличието на публични задължения, които са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, като не е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. От представената служебна бележка изх. № 1469/2011/000546/12122014 г., в която са посочени всички задължения подлежащи на събиране по образуваното ИД № 1469/2011 г., се установява, че задълженията на дружеството са общо главница 410 671, 14 лв., лихва 141 401, 23 лв., има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, задължението не е разсрочено или отсрочено и не е със спряно изпълнение. За част от тях е образувано производство по принудително изпълнение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на фактически основания в заповедта. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към приложената по делото служебна бележка изх. № 1469/2011/000546/12122014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - В. Т.. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в служебната бележка обстоятелства са такива и за издаването на заповедта. В контекста на изложеното при данните по делото, решаващият съд обосновано е приел че е осъществен фактическият състав за отнемане на издадения лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. В съдебния акт са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и доколкото наведените с касационната жалба възражения са поддържани и пред първата инстанция, те не следва да се обсъждат повторно. Не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение