Решение № 694 от 24.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М., гражданин на Афганистан, срещу Решение 19336 от 09.10.2024г., постановено по адм. дело 7782/ 2024г. по описа на Административен съд София- град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Обосновава извод, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице.Моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи като основателна жалбата на лицето. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, в съдебно заседание моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Решение 19336 от 09.10.2024г., постановено по адм. дело 7782/ 2024г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на А. М., гражданин на Афганистан, срещу Решение 7818 от 16.07.2024г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Преценил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Решението е правилно. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Правилен е извода на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Лицето не е преследвано, заради неговата религия и етническа принадлежност. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 ЗУБ. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка ЦУ-1525 от 24.06.2024г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и е налице относителна липса на въоръжен конфликт. Следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че завръщайки се на територията на Афганистан, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/ 2007г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд, като е приел решение 7818/16.07.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания водещи до касиране на обжалваното решение. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,