Решение № 15311 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2020 г.

Решение № 15311 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Цонева от [населено място], чрез пълномощника й Р. Цонев, подадена против решение № 63/28.02.2020 г. по адм. дело № 441/2019 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 438/30.07.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Кръстева, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Любомиров от [населено място], в писмено становище по делото оспорва касационната жалба. Ответникът – Областна дирекция на МВР- Кюстендил, чрез юрк. Бучева, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Кюстендил е решение № 438 от 30.07.2019 г., постановено по преписка № 322/2016 г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че Л. Любенов- младши районен инспектор при РУП-Кюстендил, не е извършил нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр. / и не е осъществил дискриминация спрямо К. Цонева по признак "увреждане"; както и, че директора на ОД на МВР-Кюстендил не е допуснал нарушение на ЗЗДискр. и не е осъществил дискриминация спрямо К. Цонева по признак "увреждане", като оплакванията й са оставени без уважение като неоснователни. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването по жалбата на К. Цонева и я осъдил да заплати по делото съдебни разноски. В мотивите си съдът е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Въз основа на анализа на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, е приел че жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест и не е установила, при условията на пълно и главно доказване, твърдяното по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признака "увреждане". При извършената проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са напълно идентични с тези в жалбата подадена пред първоинстанционния съд, на които съдът е отговорил след задълбочен анализ на доказателствата. Изводът за съответствие на решението с материалния закон е направен при правилно тълкуване на приложимите норми и се споделя напълно от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 с. з. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, след което ответната страна трябва да докаже, че правото на неравно третиране не е нарушено. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателят е ангажирал безспорни и категорични доказателства за по-неблагоприятното му третиране по признака "увреждане". За да е налице осъществен състав на нарушение на ЗЗДискр. трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Извън твърденията на жалбоподателката и съпруга й - липсват доказателства, че полицейския служител се е държал грубо и подигравателно с Цонева, заявявайки й, че медицинските й проблеми се разрешават в "болница, не в полиция"; че заобикалящата градска среда е шумна... "тишина и спокойствие да търси в гората". В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от В. оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила за провеждане на административното производството. Обосновано е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти, свързани със служебната дейност на Любомиров, не съставляват хипотеза на пряка или непряка дискриминация. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Комисия за защита от дискриминация и Областна дирекция на МВР -Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,