Решение № 17578 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2019 г.

Решение № 17578 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. и по касационни жалби на Л. Ц., М. Т. и И. М. против решение № 2753 от 18.12.2018 г. по адм. дело № 2031/2016 г. на Административен съд – П., в частта, в която е отменена заповед № 160 А1453 от 15.06.2016 г. на кмета на община П., с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ и РУП за УПИ IV-284 в кв. 49 –стар (27 – нов) по плана на кв. "К." гр. П., в частта план за застрояване и работен устройствен план. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Кметът на община П. излага съображения и за необоснованост на съдебния акт, а жалбоподателите Царева, Минчева и Минков сочат, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против заповедта да бъдат отхвърлени. Жалбоподателите Царева, Тодорова и Минков претендират и присъждане на направените пред двете инстанции разноски, а кметът на община П. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: И. П., П. К., В. К., В. Дишлянов, К. Шенчев, Н. К., В. Тричков, Е. Тричкова, Л. К., Б. Църкова, И. Нарлийски, Н. Боймитрова, А. Дишлянова, А. Г., Н. С., Б. Р., Г. Г., А. Ц., С. С., П. К., И. К., В. Д., Н. Нарлийска, М. Х., Л. Р., З. И., Х. И., Ж. Ш., Х. Г., С. К., Й. К., С. К., Т. П. и И. Г. не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателите И. П., В. К. и П. К. имат право да оспорят заповедта на кмета на община П. в частта, в която са одобрени ПУП- ПЗ и РУП за УПИ IV-284 в кв. 49 –стар (27 – нов) по плана на кв. "К." гр. П., тъй като имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според цитирания текст непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти, когато се включват в свързано застрояване и /или се предвижда промяна в застрояването им. В случая с одобрения проект застрояването в УПИ IV- 528. 492, предмет на плана, се променя, тъй като е предвидено ново застрояване при показатели за височина, плътност и интензивност на застояване, различни от тези по предходния план. Ето защо жалбоподателите Петрова, Костадинов и Костадинов, като собствениците на съседния УПИ V и на съществуващата в него сграда, изградена при свързано застрояване със сградата в УПИ IV, предвидено и реализирано по действащия ПУП, имат качеството на заинтересовани лица, а възраженията на касационните жалбоподатели са неоснователни. Изложеното обосновава заключението, че производството пред административния съд е образувано при наличие на съответните процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбите на Петрова, Костадинова и Костадинов против заповедта в частта, с която са одобрени ПЗ и РУП по същество, постановеното решение в посочената част е допустимо, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Оспореното решение на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че със заповед № 16 ОА1453/15.06.2016 г., предмет на оспорване, кметът на община П. одобрява проект за изменение на ПУП - ПРЗ на част от кв. 49 – стар (27 – нов) по плана на кв. "К." гр. П., като отреждането на УПИ IV-284 се привежда в съответствие с идентификатора по КК и в съответствие с чл. 8, т. 1 и чл. 112 ЗУТ, без промяна на предназначението, както следва: УПИ IV- 528. 492, жилищно застрояване с ново средно застояване, свързано със застояването в УПИ V с устройствени показатели за зона СМФ (обществено обслужване, без промяна на предвиденото с действащия ПУП застрояване (височина до 5 ет. / .... 20 м.; П застр. до 60%, Кинт. до 3. 5, мин. озеленяване - 30%) по корекцията на регулацията със зелени зачертавания и надписи, нанесеното застрояване с червени линии и матрица с устройствени показатели със син цвят. Със същата заповед е одобрен и РУП за част от кв. 49 – стар (27 – нов) по плана на кв. "К.", гр. П., без промяна на параметрите на застояване при свързаното застрояване в УПИ V, одобрени със заповед № 0 А-218/04.11.1993 г. за четири и пететажно застрояване в УПИ IV с височини в относителни и абсолютни коти корниз 11. 50 м. /168. 45 м.; 12. 00/168. 95 м.; 14. 20/171. 15 м и коти било 172. 95 м. и 175. 65 м. по нанесените застрояване котировки и етажност с черен и червен цвят. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 103, ал. 4, чл. 109, ал. 1, т. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 113, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и 3, чл. 129, ал. 2 ЗУТ, по заявление на Л. Ц., М. Т. и И. М., касационни жалбоподатели в настоящото производство и собственици на УПИ IV – 284. Установено е също, че съгласно Общия устройствен план (ОУП) на гр. П., имотът, за който се отнася разработката, попада в обхвата на устройствена територия "Смесена многофункционална устройствена зона 2" ("Смф2"), зона отредена за обитаване - средно етажно за социална и бизнес инфраструктура до 40%, с устройствени показатели за застрояване: височина до 15 м.; Пзастр. 25 до 50%, Кинт. 1. 2 до 2. 5 мин.; озеленяване – 30 до 50%, които се различават от параметрите на застрояване, предвидени в заповедта (извадка на ОУП, за територията в която попада процесния имот (л. 76), правила и нормативи за прилагане на ОУП и заключение на вещото лице по изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза). При тези факти, при правилно тълкуване на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че заповед № 160 А1453 от 15.06.2016 г. на кмета на община П. в частта относно одобрените изменения на ПУП-ПЗ и РУП е постановена в нарушение на материалноправни разпоредби. Законосъобразно е преценено, че одобрената разработка в посочената част противоречи на устройствените показатели за застрояване на територията, определени с влезлия в сила ОУП на гр. П. от 2007 г., одобрен с решение № 375 по Протокол № 16/5.09.2007 г. на ОбС-П.. Имотът, предмет на плана, попада в устройствената зона "Смф2" съгласно ОУП, за която показателите са: Пзастр. - от 25% до 50%; Кинт. - от 1, 2 до 2, 5; Позел. -от 30% до 50%, а височината на сградите от основното застрояване е ограничена до 15 м. кота корниз. В случая с процесния ПУП-ПЗ тези показатели спрямо УПИ IV- 528. 492 са завишени, като върху проекта зоната е отразена неправилно като "Смф", вместо "Смф2", а показателите са съответно: Пзастр. - до 60%; Кинт. – до 3. 5; озел. - мин. 30%. Следователно показателите за Пзастр. и Кинт са в отклонение от устройствените показатели по ОУП. Това налага възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че с оспорената заповед ПУП- ПЗ е одобрен в нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Съгласно цитирания текст всеки устройствен план съответства на предвижданията на устройствени планове от по-горна степен, а според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 предвижданията на общия устройствен план са задължителни при изготвянето на ПУП. В случая одобреният ПУП- ПЗ е в отклонение от предвижданията на ОУП за съответната устройствена зона и следва да бъде отменен. Поради това като достига до заключение в този смисъл и на отменя одобрения ПУП в част "застрояване" и РУП съставът на административен съд П. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касационните жалбоподатели, че показателите за съответната устройствена зона са неправилно определени от съда, тъй като следва да се съобразят показателите за "смесена централна зона", установени с чл. 38 на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които за много големи градове са: Пзастр. 50 до 100%, Кинт. 0. 2 до 0. 5 и озеленяване от 20 до 30% съгласно т. 2 на решение № 375 по Протокол № 16/5.09.2007 г. на ОбС-П., с което е одобрен ОУП на града, е неоснователно. Според решението при прилагането на общия устройствен план, конкретизирането на правилата, нормативите и показателите се решават със средства на подробните устройствени планове в граници, определени с наредбата, освен в случаите когато са установени специфични правила и нормативи по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУТ. В случая наредбата не предвижда устройствена зона Смф2, поради което правилата и нормативите за прилагане на правилата на ОУП на гр. П. в тази част следва да се приемат за специални по отношение на тези в наредбата и съответно да бъдат съобразени в проектите относно застрояването. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза, със задачи, поставени от всяка от страните. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал и е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила в обжалваната част. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,