Решение № 409 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1355/2012 г.

Решение № 409 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1355/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдената К. Й. С. за възобновяване на нохд № 1120/12 г. на Районен съд гр. Варна. В искането се твърди, че С. била осъдена задочно без предявено обвинение, което я лишило от възможност да се защити. Настоява се за отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдената - адв. А., с доводи, че С. не била призована от известния по делото настоящ адрес. Осъдената С. в личната си защита твърди, че пребивава на постоянния адрес, където отглежда и децата си. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че доказателствата за постоянното местоживеене на осъдената са противоречиви. Счита, че в хода на производството е проведено щателно издирване, което не дало резултат, тъй като С. се е укрила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.03.2012 г., постановена по нохд № 1120/12 г. по описа на районен съд гр. Варна, К. Й. С. била призната за виновна по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което й било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година при "строг" режим на изпълнение на наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 от НК била приведена в изпълнение присъда по нохд № 154/06 г. на районен съд гр. Първомай, по която С. била осъдена също на една година "лишаване от свобода". Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В хода на досъдебното производство по делото е бил установен постоянен адрес на осъдената С. в [населено място], на [улица] настоящ такъв в [населено място], [улица], вх. А. В докладна записка на л. 26 от досъдебното производство е отразено, че С. била под наем на адреса в [населено място], който напуснала 3-4 години преди датата на проверката - 15.01.2009 г. Редовно призована по настоящ адрес в [населено място], С. се явила в I РПУ на МВР в [населено място]. С постановление от 3.03.2010 г. била привлечена като обвиняема за по досъдебното производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и разпитана в това качество в присъствието на упълномощен защитник А. А. (л. 49 - 50 от ДП). В постановлението за привличане като актуален адрес обвиняемата посочила този в [населено място]. Впоследствие С. била призовавана безуспешно от този адрес на 25.04 и 26.06.2010 г. (л. 68 - 69 от ДП), а от извършената справка от НБД "Население" не било установено наличието на друг адрес. С. била обявена обявена за общодържавно издирване, а досъдебното производство - приключено задочно. В хода на съдебното производство по образуваното нохд № 1120/12 г. по описа на районен съд гр. Варна, С. отново била нередовно призована по настоящия си адрес в [населено място]. Съдът извършил проверка в местата за лишаване от свобода и следствените арести и изискал справка за задгранични пътувания. Липсата на резултат от изисканите справки и от общодържавното издирване дало основание да бъде даден ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и постановена присъда. С оглед изложеното се налага извод, че след предявявяне на обвинението на досъдебното производство, К. С. се е укрила. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК това обстоятелство изключва възможността за уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на производството. Тъй като касационният съд е компетентен да се произнесе само по искането и доводите, изложени от страните, липсва процесуална възможност да бъде извършена проверка по основанията, посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение