Решение № 1904 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2015 г.

Решение № 1904 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби /КЖ/, подадени от К. Г. С. от гр. И. чрез адв. Колева и от дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП против Решение № 1672 от 07.09.2015 г. на Административен съд П. Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261205431/25.02.2013 г., издаден от Д. С. С. на длъжност гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 537/30.05.2013 г. на Зам, -директора на Дирекция "ОДОП", гр. П., В ЧАСТТА на допълнително определени данъчни задължения на К. Г. С., както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 14 012,28 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7 782,91 лв. и за 2010 г. в размер на 33 604,50 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 6 328,57 лв., както и за задължителни осигурителни вноски: за ДОО в общ размер на 10 901,40 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 065,77 лв. и за 30 в общ размер на 3 646,80 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 280,64 лв. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът моли за уважаване на тази КЖ, за отхвърляне КЖ на ревизираното лице и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. К. Г. С. обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА № 261205431/25.02.2013 г., издаден от Д. С. С. на длъжност гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. П., потвърден с Решение № 537/30.05.2013 г. на Зам-директора на Дирекция "ОДОП", гр. П., в останалата част. В КЖ се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба на К. С. и неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП". Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, поради което са допустими. По същество са неоснователни. Административният съд е установил, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице на назначената съдебно - икономическа експертиза относно установяване недостиг на парични средства, респективно определяне на облагаемата данъчна основа за 2008 г. и съответно размера на задълженията на ревизираното лица във първи вариант на заключението. Обосновал е защо при определяне на началното салдо за 2007 г. следва да се включат като получени представените в ревизионното производство договори за заем. Счел е, че неправилно органите по приходите при определяне на дължимия данък за 2010 г. са преобразували за данъчни цели счетоводния финансов резултат на ЕТ ТТКОСТА СЕМЕРДЖИЕВ", тъй като данъчното събитие за прехвърлените дружествени дялове възниква от датата, на която е вписано прехвърлянето в Търговския регистър - 03.01.2011 г. - извън ревизирания период. За да отмени определените с РА задължения за ДОО и ЗО се е позовал на актуалната съдебна практика по чл. 124а от ДОПК. ПО КЖ на К. С. Правилно съдът е приел, че за ревизирания период на 2008 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което обосновава провеждането на ревизията при особени случаи за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ, тъй като е налице превишение на разходите над приходите с 163 782,26 лв. Неоснователно е възражението за неправилна преценка на доказателствата по делото относно определянето на данъчната основа за 2008 г. Видно от мотивите на решението, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице относно определения с РА данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, приета в съдебно заседание на 14.10.2014 г. и изготвения от вещото лице паричен поток по т. 1 от задачите, според който е налице недостиг на парични средства в размер на 163 782,26 лева. Неоснователни са общите касационни оплаквания относно дублирано включени разходи за домакинство, непризнати приходи за други периоди, както и че "паричния поток" е обследван подневно. Приходите и разходите са изчислени от вещото лице на годишна база, заключението му не е оспорвано, нито е поискано допълването му чрез изчисляване на други варианти, поради което правилно първоинстанционният съд го е кредитирал като компетентно и обосновано. По КЖ на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - П.: Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя относно определеното от вещото лице начално салдо за 2007 г. по вариант 1 на експертизата. Обосновано съдът е приел за доказани и признати за получени с предишен РА заемни средства от физически лица за съответните периоди, с които суми, съпоставени с установените данни за плащания по тях в ревизирания период, законосъобразно е определено различно от РА начално салдо. По отношение прехвърлените дружествени дялове правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното прехвърляне е извън ревизирания период, тъй като меродавна е датата на вписване на прехвърлянето в Търговския регистър. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с нотариално заверени подписи на договора и се вписва в търговския регистър т. е. вписването в търговския регистър завършва фактическия състав и е условие за осъществяване на транслативния ефект на сделката. Правилно е съобразена според характера й разпоредбата на чл. 124а ДОПК и това, че определените задължения за задължителни осигурителни вноски са за периода преди 15.02.2011 г., когато нормата на тази норма е неприложима. Следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по т. дело № 3/2015 г. е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК за установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди влизането в сила на чл. 124а от ДОПК (ДВ, бр. 14/2011 г)., в сила от 15.02.2011 г. Решението на първоинстанционния съд е постановено преди издаване на тълкувателното решение, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадено с него, поради което и в тази си част се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, състав на Осмо отделение