Решение № 10354 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 628/2011 г.

Решение № 10354 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 628/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "ОУИ" гр. Врана при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2312/10.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1712/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта с която е обявен за нищожен РА№ 802316/12.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, с който на "Голд Корпорейшън" ООД, за дан. период м. 05.2007 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки на "Флаундърс 77" Е00Д и е отменен като незаконосъобразен в останалата част, с която са установени задължения по чл. 177 от ЗДДС, за данъчни периоди 01.01.2007 г. - 31.05.2007 г. в размер на 655749,13 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че изменение на установени с АПВ права, могат да се изменят само при условията на чл. 133 и 134 от ДОПК и на следващо място, че неправилно съдът е приел, че не е изпълнен сложния фактически състав на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -"Голд Корпорейшън" ООД, в писмено възражение и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Амуджиев излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 030802316/12.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърден с решение № 106/16.05.2009 г. на Директора на Дирекция"ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че производството по издаване на ревизионния акт е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1829/21.05.2007 г., изменена със ЗВР № 2302/09.07.2007 г., ЗВР № 2440/23.07.2007 г., ЗВР № 2542/01.08.2007 г., ЗВР № 2707/23.08.2007 г., издадени от Бойка Генова-началник отдел "Контролна дейност". Със ЗВР № 890/29.08.2007 г. е спряно производството по извършване на ревизия възложена със Заповед № 2707 от 23.08.2007 г. Със Заповед за възлагане на ревизия № 802316/29.10.2008 г. издадена от Чавдар Янков -зам. директор на ТД на НАП, ВИД на Д. Новакова, съгласно Заповед № Д-363/21.10.2008 г. на директора на ТД на НАП, като е определи срок за приключване на ревизията 28.11.2008 г. Досежно компетентността на лицата възложили ревизията съдът е обсъдил приложените по делото заповеди № № 2/03.01.2007 г., № Д-45/08.02.2007 г., Д-79/21.02.2008Г. Д-209/13.06.2008 г. Д-363/21.10.2008 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна за оправомощаване на орган по приходите възложил ревизията с правата по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК да възлага извършването на ревизии и да определя компетентен орган по чл. 119 от ДОПК по издаването на ревизионен акт. За установено от фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит по пет броя фактури с предмет покупко-продажба на 5 броя апартаменти, издадени от "Строй груп" ЕООД а именно: № 88 от 19.12.2006 г. с ДДС в размер на 149464,14 лв.; № 6 от 26.01.2007 г. с ДДС в размер на 44201,76 лв.; № 13 от 01.02.2007 г. с ДДС в размер на 78624,37 лв.; № 14 от 26.03.2007 г. с ДДС в размер на 26208,12 лв.; № 17 с ДДС в размер на 78233,20 лв.; № 22 от 11.04.2007 г. с ДДС в размер на 27147,31 лв.; № 25 от 11.05.2007 г. с ДДС в размер на 125173,12 лв.; № 26 от 14.05.2007 г. с ДДС в размер на 124710,76 лв. Цената на недвижимите имоти е 1671318,00 евро без ДДС изчислена на база застроена площ, като от органа по приходите е изчислена цена на кв. м. по отношение на всеки от процесните апартаменти. С НА № 49 от 18.05.2007 г. е прехвърлена собствеността върху имотите, които са в груб строеж, като в цената е включена и стойността на СМР за завършването им. Установено е че "Строй груп " ЕООД не е строител и е закупил посочените апартаменти от "Стария Пловдив" АД като при тази покупка цената на обектите е 402 000 евро без ДДС. От органа по приходите е изчислена продажна цена за кв. м., която е подробно индивидуализирана за всеки апартамент. При извършена насрещна проверка на "Стария Пловдив" АД е установено, че е издал на "Строй груп" ЕООД две фактури, като продажната цена на апартаментите е 786260,00 лв., а себестойността им е 214826,70 лв., т. е. реализираната печалба от "Стария Пловдив" АД е 571433,31 лв. Съгласно справка от "Стария Пловдив"АД себестойността на кв. м. е в размер на 338,15 лв. При така установеното от органа по приходите е прието, че след като "Стария Пловдив" АД продава на "Строй груп" ЕООД на цени над себестойността и не са свързани лица, то това са пазарни цени на процесните апартаменти. За определяне действителния размер на пазарната цена, органът по приходите е възложил експертиза за определяне на пазарна цена към 18.05.2007 г. датата на покупката от "Голд корпорейшън" ООД. Съгласно експертизата изготвена по метода на сравними неконтролируеми цени, средната цена на кв. м. за сходни имоти е 2600 евро. Органът по приходите не е кредитирал изготвеното заключение, тъй като липсва сравняване с реално извършени сделки. Приел е, че при определяне на пазарната цена следва да бъде включена и цената за кв. м. на която "Стария Пловдив" АД е продал на "Строй груп" ЕООД - 560евро на кв. м., пазарната цена посочена от вещото лице-2600 евро и продажната цена от "Строй груп" ЕООД на жалбоподателя - 2300евро, или определената пазарна цена е 1560 евро на кв. м. При този анализ от органа по приходите е прието, че определената от "Строй груп" ЕООД цена съществено се различава от пазарната. В хода на настоящата ревизия е установено, че на "Строй груп " ЕООД е извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, приключила с влязъл в сила РА № 777/07.02.2008 г. С РА за дан. период м. 12.2006 г. до м 05.2007 г. /вкл./ са определени данъчни задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 968569,90 лв. По отношение на процесните доставки на недвижими имоти от "Стария Пловдив" АД на "Строй груп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 6 от ЗДДС. Посочено е на стр. 8 от РА издаден на "Строй груп" ЕООД че лицето не е представило доказателства за доставката независимо от положителния отговор от извършената насрещна проверка на "Стария Пловдив"АД. Корекция на начисления данък при продажбата на процесните апартаментите не е извършена. До датата на издаване на процесния РА "Строй груп" ЕООД не е правил вноски за погасяване на дължимия ДДС за горните периоди. При така установеното от органа по приходите е прието, че са изпълнени условията на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС и на основание чл. 177, ал. 6 от ЗДДС отговорността се реализира по отношение на "Голд корпорейшън" ООД пряк получател по доставките по които не е внесен дължимия данък съответно: за . м. 01.2007 г. ДДС в размер на 193665,90 лв., представляващ сумата от начислен ДДС от "Строй груп" ЕООД през м. 12.2006 г. в размер на 149464,14 лв. и през м. 01.2007 г. в размер на 44201 лв., За м. 02.2007 г. ДДС в размер на 78624,37 лв.; за м. 03.2007 г. ДДС в размер на 26137,33 лв.; за м. 04.2007 г. ДДС в размер на 105380,51 лв. и за м. 05.2007 г. ДДС в размер на 248941,02 лв. За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че за да бъде приложен институтът на солидарната отговорност, обоснован на общото положение, че отговорното лице е знаело, или е било длъжно да знае, следва да бъде установено, че не е действало добросъвестно или с грижата на добрия търговец към собствените си работи. Позовавайки се на практиката на Съда на ЕО и Директива на съвета 2006/112/ЕО, потвърдена с Решение на Съда по дело С-384/04 съдът е приел, че за да бъде държано отговорно едно лице за задължения за ДДС на друго лице на първо място следва да бъде установено наличието на ДДС злоупотреба, т. е умишлено извършване на действия от доставчиците на държаното като отговорно лице, водещи до отклонение от данъчно облагане. В тази насока съдът е приел, че от органа по приходите не са изложени доводи за извършването на ДДС злоупотреба от доставчика на "Голдън корпорейшън" ООД. Не е посочено каква точно злоупотреба се твърди, че е извършена нито пък какъв е механизма на отклонение от облагане с ДДС На следващо място съдът е приел, че по отношение на определените данъчни задължения на "Строй груп" ЕООД, видно от констатациите на РА № 777 на дружеството е отказано право на данъчен кредит по същите доставки на апартаменти от "Стария Пловдив" АД и същевременно не е извършена корекция на начисления данък при продажба на същите апартаменти на жалбоподателя. В случая идентичността на стоката е безспорна, но органа по приходите в един и същ ревизионен акт констатира веднъж липса на доставка и отказва данъчен кредит и поради липса на корекция на начисления данък приема, че след три дни е извършена доставка от "Строй груп" ЕООД на "Голдън Корпорейшън" ЕООД. Същевременно в констатациите на процесния РА е прието че доставките са реално осъществени при това е посочено, че на цена отличаваща се значително от пазарната. Тези констатации биха довели единствено до извод че не се касае за поредни доставки с предмет една и съща стока, което изключва приложението на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, което предпоставя дължимия данък по ал. 1, който не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка да е с предмет същата стока. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 05.2007 г. по фактура издадена от "Флаундърс 77" ЕООД, съдът е приел, че видно от констатациите на стр. 13 от РД за процесния период лицето е подало СД с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 272612,42 лв. 3апочнала е тримесечна процедура по приспадане Периодът е в обхватът на проверка приключила с АПВ № 21633/23.10.2007 г., като е посочено, че от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 272612,42 лв. е възстановена сума в размер на 19728,54 лв. При така установеното съдът е приел, че не е спорно, че за данъчен период м. 05/2007 г. е издаден АПВ № 21633/23.10.2007 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 272612,42 лв. Този АПВ е издаден въз основа на СД за м. 05.2007 г. с посочената сума за възстановяване, в резултат на което е започнала и 3 месечна процедура по приспадане приключила с издаването на АПВ обхващащ и периода на проверката. Тези обстоятелства се установяват и от констатациите в самият РД на стр. 13, поради което и непредставянето на самия АПВ не налага събирането му, след като органът по приходите е констатирал, че едва с непризнаването на данъчен кредит в размер на 3000 лв. по фактурата издадена от "флауандърс 77" ЕООД на лицето се дължи ДДС за възстановяване в размер на 269612,42 лв. от които възстановени ефективно са 19728,54 лв. За безспорно съдът е приел, че АПВ е влязъл в сила, от което следва, че данъчните задължения на субекта за данъчен период м. 05.2007 г. са определени с влязъл в сила административен акт. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК и съдебната практика на ВАС, съдът е приел, че при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, е налице основание за приложение на специалната процедура по чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК, поради което единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е прогласен за нищожен в тази му част. Решението е правило. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 05.2007г по фактура издадена от "Флаундърс 77" ЕООД, правилно съдът е прогласил нищожността на РА По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че за процесния данъчен период е издаден и влязъл в сила АПВ № 21633/23.10.2007 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 272612,42 лв. Този АПВ е издаден по повод СД за м. 05.2007 г. с посочената сума за възстановяване, в резултат, на което е започнала и 3 месечна процедура по приспадане приключила с издаването на АПВ обхващащ и периода на проверката. Процесната ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1829/21.05.2007 г. издадена от Бойка Генова-началник отдел "Контролна дейност", преди изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. При ревизия извършена при действието на ДОПК, започнала със заповед за възлагането й, издадена преди изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., АПВ издадени при действието на ДОПК на общо основание са индивидуални административни актове пораждащи в случая права за прихващане на данъка. При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ревизионен акт, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 4 от ДОПК. До изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК /ДВ. Бр. 108/19.12.2007г/ единственият ред за изменение на установени данъчни задължения в ДОПК беше този по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. С изменението на посочената правна норма е предвиден нов процесуален ред за това, а именно чрез възлагане на ревизия в общата хипотеза на закона. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е процесуално правна и има действие за напред. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано преди влизане в сила на соченото изменение, следва да се приеме, че процедурата не е спазена, тъй като лицето издало ЗВР и ЗОКО не разполага с материално-правната компетентност. Преди посоченото изменение в своите съдебни решения винаги ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, поради което следва да се вземе предвид датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизията, след като това е обстоятелството, обуславящо нищожността на РА. Като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила В частта относно приложение на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, настоящият състав намира, че правилно АС е приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 171, ал. 1 и 2 от посочената разпоредба. По делото и в тази част на обжалваното решение няма спор по фактите. Като е възприел установената фактическа обстановка по делото за безспорна и е обсъдил приложимите правни норми, съдът е направил извода, че в случая не са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 177 ЗДДС. Приел е, че отговорността по чл. 177 ЗДДС е солидарна и възниква само при кумулативното наличие на предвидените в нея предпоставки. За да се ангажира отговорността на получателя по доставката за задължение на неговия доставчик, според чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. За да е изпълнена втората хипотеза следва да се докаже, че получателят не е положил дължимата грижа на добрия търговец, за да установи и да направи извод, че е твърде вероятно данъкът по доставката да не бъде внесен, въпреки че е имал тази възможност. В случая според съда не е проведено такова доказване. Безспорно е, че ответникът по касационната жалба - "Голд Корпорейшън" ООД е упражнил право на данъчен кредит по пет броя фактури издадени от "Строй груп" ЕООД, с предмет продажба на 5 броя апартаменти за данъчни периоди м. 01.2007 г. до м. 05 2007 г. /вкл./. От констатациите в обжалвания пред първоинстанционния съд РА се установява, че за процесните данъчни периоди декларираните суми за възстановяване по СД са изцяло възстановени или приспаднати с влезли в сила АПВ. В РА изрично е посочено, че не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и данъчния кредит, поради което следва да се приеме, че доставките са реално осъществени. От констатациите и направените изводи в РД, представляващ приложение към обжалвания РА, недвусмислено се налага извода, че тези доставки са приети от ревизиращите органи по приходите за реално осъществени, в резултат на подробна проверка на релевантните факти и обстоятелства и обсъждане на събраните доказателства. От друга страна, с РА № 777/07.02.2008 г. който е влязъл в сила при извършена данъчна ревизия на "Строй груп" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2006 г. до м. 05.2007 г. /вкл./ са определени данъчни задължения по ЗДДС за внасяне, като по отношение на данъчни фактури № 40 и 41 за продажба на процесните недвижими имоти издадени от "Стария Пловдив" АД на "Строй груп" ЕООД в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 6 от ЗДДС. Посочено е на стр. 8 от РА издаден на "Строй груп" ЕООД че лицето не е представило доказателства за доставката, въпреки, че при извършената насрещна проверка на "Стария Пловдив" АД са установени процесните продажби. Със същия РА № 777/07.02.2008 г. не е извършена корекция на начисления данък при последващата продажбата на апартаментите на "Голд Корпорейшън" ООД. Не е спорно и обстоятелството, че до момента на издаване на процесния РА "Строй груп" ЕООД не е правил вноски за погасяване на дължимия ДДС за посочените периоди в размер на 968569,90 лв. Част от това задължение е предмет на отговорността по реда на чл. 177 ЗЗДС, реализирана с обжалвания РА по отношение на "Голд Корпорейшън" ООД. На първо място правилно АС е приел, че при направените констатации и изводи на органите по приходи свързани с реалността на доставките, не може да бъде направен обоснован извод, че се касае за поредни доставки на една и съща стока, или за верига от доставки. От формална страна, предвид съдържанието на издадените фактури и посочените в тях страни и предмет, "Стария Пловдив" АД е доставчик на "Строй груп" ЕООД на същите недвижими имоти, както по фактурите, издадени от "Строй груп" ЕООД към "Голд Корпорейшън" ООД. Като се вземат предвид обаче констатациите и изводите на органите по приходите, направени при ревизиите на "Строй груп" ЕООД и на "Голд Корпорейшън" ООД по въпроса относно реалността на съответните доставки, по които тези две дружества са получатели, се налага извода, че е обективно невъзможно да се касае за едни и същи имоти. От една страна, при ревизията на "Голд Корпорейшън" ООД е прието, че "Строй груп" ЕООД реално е продал процесните 5 бря апартаменти на "Голд Корпорейшън" ООД по издадени между тях фактури. От друга страна, след като при ревизията на "Строй груп" ЕООД е прието, че доставките на 5 броя апартаменти по фактури издадени от "Стария Пловдив" АД не са реално осъществени, се налага извода, че "Строй груп" ЕООД не е получил обективно тези имоти от това лице, което означава че не е прехвърлил собствеността върху същите на "Голд Корпорейшън" ООД, а други имоти, които за целите на настоящото производство са без значение как са придобити от "Строй груп" ЕООД, след като е установено с влезлия в сила РА, че не са придобити от "Стария Пловдив" АД. Изложените съображения, обосновават извода, че в случая не са налице поредни доставки с предмет една и съща стока. Това изключва изпълнението на едно от комулативните условия по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС, което предпоставя дължимия данък по ал. 1, който не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка да е с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. В разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2, за да се реализира тази отговорност е необходимо регистрираното лице да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В случая не се твърди, наличие на първата от двете хипотези, т. е. че лицето е знаело че данъкът няма да бъде внесен, съответно не е доказано такова знание. Органите по приходите поддържат, че е налице втората хипотеза, т. е. че "Голд Корпорейшън" ООД е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен по силата и на втората кумулативно дадена предпоставка, а именно облагаемата доставка е на цена, която значително се отличава от пазарната. В тази насока настоящият състав споделя изводите на АС и не следва да бъдат повтаряни, предвид установената липса на първата кумулативно дадена предпоставка на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Безспорно е, че "Строй груп" ЕООД не е внесло ефективно задълженията за ДДС, които са му определени с РА № 777/07.02.2008 г., които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стария Пловдив" АД. По изложените по - горе съображения обаче, не може да се приеме, че тези задължения произтичат по предходни доставки на същата стока. Това изключва изпълнението на условието по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС, което предпоставя дължимия данък по ал. 1, който не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка да е с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. Условието по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС не е изпълнено, тъй като сделките са действителни, включително досежно продажната цена на имотите, като удостоверените с фактурите доставки са реално осъществени, което изрично е прието от органите по приходите в същия РА, който е предмет и на съдебното обжалване. Ако се приеме, че изискването по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС не се отнася само до облагаемата доставка, по която получател е регистрираното лице, чиято отговорност се ангажира по реда на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, а се отнася до която и да предходна доставка на същата стока, то това би означавало, че се ангажира отговорността на това лице без каквото и да било участие от негова страна в неправомерни действия, свързани с неправомерно ползване на данъчен кредит. Такова разбиране противоречи на основните принципи на системата на облагане с ДДС и на характеристиките на ДДС и не се споделя от настоящия състав. В практиката на Съда на Европейския съюз, изразена напр. в решението по съединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, е прието, че признатото право на едно данъчнозадължено лице да приспадне данъчен кредит, не може да бъде осуетено от факта, че една друга операция, осъществена в същата верига доставки преди или след операцията, осъществена от данъчнозадълженото лице, е засегната от измама, ако това лице не е имало или не е можело да има представа от тази друга операция, в която то не е участвало, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. Не може да бъде споделено становището на касатора, че за да се приложи отговорността по чл. 177 ЗДДС е необходимо преди това на получателя да бъде признато право на данъчен кредит при извършената му ревизия. Правото на данъчен кредит не е абстрактно понятие, а представлява право, което се упражнява от регистрираното лице, респективно - се признава за възникнало от органите по приходите, само когато са изпълнени предвидените в закона кумулативни предпоставки, сред които е и условието, доставката, по която това право се претендира да е реално осъществена, т. е. да е осъществено прехвърляне на собственост или извършване на услуга. От друга страна, когато е установено, че доставката е реално осъществена и за нея правилно лицето е приспаднало данъчен кредит, не може само за целите на прилагането на чл. 177 ЗДДС да се приема, в противоречие на вече приетото от същите органи по приходите, че сделката е сключена на цена която значително се отличава от пазарната. За да е налице презумпцията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС, органът по приходите е длъжен да докаже, че цената по НА значително се отличава от пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. В случая органа по приходите не е възприел констатациите и заключението на изготвената експертна оценка възложена в хода на ревизионното производство, а е достигнал до извода, че пазарната цена е цената на която са придобити имотите от "Стария Пловдив" АД, т. е не са използвани методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. След като не е възприел заключението на експерта органа по приходите е следвало да възложи нова оценка от друг оценителни с допълнителни задачи, но е процесуално недопустимо сам да определя пазарната цена въз основа на логични изводи, че закупените от "Строй груп" ЕООД имоти са продадени след 3 дни, поради което са в непроменено състояние и поради тази причина стойността на същите следва да бъде тази на която са продадени от "Стария Пловдив" АД. С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба, относно неправилно приетото от съда, че органа по приходите не е установил, че процесните сделки са осъществени по цени, които съществено се отклоняват от пазарните. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 177, ал. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 3 ЗДДС и неправилно с обжалвания РА е определено задължение на "Голд Корпорейшън" ООД да плати задължението за ДДС на своя доставчик "Строй груп" ЕООД, установено по отношение на последния с влязъл в сила ревизионен акт. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде оставена без уважение поради липса на доказателства за извършен превод по представеното копие на документ, т. е за уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение