Решение № 1448 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Василева, срещу решение 55 от 23.02.2023 г., постановено по адм. дело 728/2022 г. от Административен съд - Стара Загора, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019г. с изх. 02-240-2600//12721 от 09.12.2021 г., с което по депозирано заявление за подпомагане с УИН 24/110619/14265 и приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2019 на ВАЛДЕРОЗ БГ ЕООД е отказано финансово подпомагане и преписката е върната на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна ВАЛДЕРОЗ БГ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Станчева, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Стара Загора е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019 г. с изх. 02-240-2600//12721 от 09.12.2021 г., с което по депозирано заявление за подпомагане с УИН 24/110619/14265 и приложение за кандидатстване по мярка 11 за кампания 2019 на ВАЛДЕРОЗ БГ ЕООД е отказано финансово подпомагане. За да се произнесе по спора, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но не е спазил императивните изискванията за форма на акта, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Според административния съд в оспорения административен акт, както и приложените към преписката доказателства не се съдържат мотиви, които ясно да изразяват волята на административния орган за причините, поради които заявлението за финансово подпомагане не е уважено, което възпрепятства адекватната защита на заявителя. Приел е, че както в УП, така и в доказателствата по преписката не са посочени конкретните базови изисквания, които органът счита, че не са били спазени от ЗС. Посочил е още, че в нарушение на императивните законови норми с изменението на Методиката от 2021 г. и разпореждането за прилагането й и за кампания 2019 г., административният орган е придал обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадените заявления за предходната година, което е още едно основание за незаконосъобразност на административният акт. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за това, че съдът е обсъдил представените по делото доказателства и не е установил релевантните факти и обстоятелства, въпреки, че в УП са посочени правните норми, обосновали отказа за финансиране. Посочването на законови разпоредби в акта и то множество не изпълнява ролята на мотиви на УП и изискването за съдържание и форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която разпоредба изисква освен посочване на правните основания и фактическите такива, мотивирали органа да постанови акта. Обосновано е приетото от съда, че нито от текста на процесното уведомително писмо, нито от наличните в него таблици могат да бъдат установени фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Не е ясно за кои от заявените за подпомагане площи се извършва намаление, както и на какви базови изисквания те не отговарят. Правилно съдът е посочил, че остава неясно в какво се изразява неизпълнението от страна на земеделския производител и кои конкретно изисквания не е спазил. В нито един от предхождащите акта доказателства не се съдържат конкретни фактически основания, които да сочат, че за кампания 2019г. ЗС е нарушил съответното законодателство и за това му се следват санкции, съгласно приложената от органа Методика. Такива констатации не могат да се изведат нито от съдържанието на акта, нито от другите доказателства по преписката. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В конкретния случай фактическите и правните основания не могат да бъдат извлечени и от приложената по делото административна преписка, нито от приложеното допълнително писмено становище, тъй като мотивирането на акта едва в съдебната фаза на производството е недопустимо, защото поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, а също да бъде упражнен контрол за неговата законосъобразност. В тази връзка възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви на административния орган, нито да санират неправилните действия по връчването на процесното уведомително писмо. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. Претенцията на ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение