Решение № 15684 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2009 г.

Решение № 15684 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 584 от 7.05.2009 г., постановено по адм. д. № 550/08 г. Пловдивският административен съд, III-ти състав, е отменил Ревизионен акт № 2852 от 11.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 142 от 25.02.2008год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в частта, в която на "Каммекс" - АД - гр. Пловдив, представлявано от изп. директор Светлозар Ангелов, е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 4 567, 20лв. по фактури, издадени от "Джи Ви Ем 99" - ЕООД, "Кетиан мотор" - ЕООД, "Симер" - ЕООД и "Манто трейд" - ЕООД, като е отхвърлил жалбата в останалата й част по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "П. Г. Трейдинг" - ЕООД. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Пловдив да заплати ва "Каммекс" - АД разноски в размер на 205, 79 лв. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от "Каммекс" - АД - гр. Пловдив чрез пълномощника му адв. Ванина Станкова. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не е взел становище. Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на зам. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в посочената част и вместо него постанови друго такова, с което да потвърди РА в тази му част. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Каммекс" - АД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на "Каммекс" - АД е неоснователна, а тази на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е основателна. По жалбата на "Каммекс" - АД С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството относно частта от ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит по доставките на "П. Г. Трейдинг" - ЕООД. Съдът е приел, че представените договори и приемо-предавателни протоколи сами по себе си не могат да обосноват извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), като този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, според което липсват доказателства за наличието на дълготрайни материални активи на доставчика. Съдът е намерил, че наличието на наети лица по трудови договори само по себе си не обосновава извод за противното, тъй като самият характер на доставките предполага техническа и кадрова обезпеченост, в това число наличие на транспортни средства. На база на това е направен извод, че липсват доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от закона, респективно отсъства данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.). Решението на Пловдивския административен съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че дружеството не притежава техническа и материална обезпеченост, тъй като няма законово изискване за притежаване на такава с оглед на характера на доставките. Твърди се още, че жалбоподателят не следва да търпи неблагоприятни последици от поведението на трето лица, след като той е изряден, в който смисъл е тълкуването на закона, дадено в решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвест" срещу България. Направените оплаквания са неоснователни. Съдът е дал правилно тълкуване на закона, приемайки, че реалността на доставките е основополагащо понятие за възникване на правото на данъчен кредит, както и е направил верен извод, че ангажираните доказателства не установяват такава. Логически обосновано е прието, че вида на доставките предполага съответно материално-техническа обезпеченост - транспортно средство за транспортните услуги, или извършване на разходи по наемане на такова, респективно материална база за изпълнение на рекламните услуги и липсата на доказателства в тази насока води до извод, че доставките не са реални. Що се касае до другото оплакване, то следва да бъде посочено, че фактическата обстановка по двете дела не е една и съща, поради което даденото тълкуване на закона във въпросното дело не може да бъде приложено механично. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Д "ОУИ" - гр. Пловдив. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Ревизионен акт № 2852 от 11.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 142 от 25.02.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив в частта, в която на "Камекс" - АД - гр. Пловдив, представлявано от изп. директор Светлозар Ангелов, е отказано правото на данъчен кредит в размер общо на 4 567, 20лв. по фактури, издадени от "Джи Ви Ем 99" - ЕООД, "Кетиан мотор" - ЕООД, "Симер" - ЕООД и "Манто трейд" - ЕООД. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на делото доказателства, направил е тълкуване на разпоредбите, които регламентират съответните правни институти, след което е обсъдил възраженията на жалбоподателя (сега ответник по касация). Фактическата обстановка и за четиримата доставчици е сходна и се изразява в това, че при извършената ревизия доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес, нито пък е представил в срок поисканите му доказателства във връзка с доставката, поради което органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), на което основание е отказано право на данъчен кредит. Административният съд е приел, че този извод на административния орган е необоснован на фактите по делото и закона, което е изложил своите виждания защо намира издаденият ревизионен акт за незаконосъобразен в тази си част. Съдът е посочил, че за доставчиците "Джи Ви Ем 99"-ЕООД, "Кетиан мотор" - ЕООД и "Симер" - ЕООД на органа по приходите са били известни и други адреси за кореспонденция, на които не е била извършвана проверка. По отношение на "Джи Ви Ем 99" - ЕООД са изложени допълнителни аргументи в тази насока предвид представените като доказателства два броя ДРА, при извършването на ревизиите по които доставчикът е бил открит и проверен на въпросния адрес за кореспонденция. По тези причини е прието, че за тримата доставчици не е спазена процедурата по чл. 32 от ДОПК. За доставчика "Манто трейд" - ЕООД съдът е направил изводи, че няма причини да се приеме, че не е спазена процедурата по чл. 32 от ДОПК. За този доставчик е посочено още, че всички изискани от органа по приходите доказателства във връзка с осъществяване на доставките са представени от ревизираното дружество още при първоначалната ревизия, че поради незачитането им съставеният РА № 862/29.05.2008год. е бил отменен при административното обжалване и преписката върната със задължителни указания за обсъждането им от ревизиращия орган, което не е сторено при повторното ревизия, а поради неоткриването на адрес отново е прието наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от закона. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви във връзка с констатациите в решението на Д"ОУИ" за това, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.). Посочено е, че този извод не намира подкрепа в закона, че в случая не се прави разграничение между хипотезите на възстановяване на срока, подаване на документите по пощата или входирането им в некомпетентна данъчна администрация, че законът не прави разграничение кой представя доказателствата, а единственото условие на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.) е документите във връзка с доставката да се представят в тримесечен срок от връчване на РА. Предвид сходната фактическа обстановка за четиримата доставчици е прието, че приходната администрация неправилно е приложила разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.), доколкото поисканите документи са били представени и са налице условията за приложение на чл. 65, ал. 7 от закона. С оглед изискването на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК за решаване на спора по същество, административният съд е обсъдил и въпросът дали са налице материално-правните предпоставки по чл. 64 от закона за възникване на право на данъчен кредит, в това число дали данъкът е начислен от доставчиците и дали са налице реални доставки. На база на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че е налице условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за начисляване на данъка, която констатацията експертът е направил след проверка в счетоводството на всеки един от доставчиците. Съдът е изложил и много подробни мотиви защо приема, че е налице и другото условие за възникване на правото на данъчен кредит - реалност на доставките, като изводите му в тази насока след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и на представените като доказателства ревизионни актове на доставчиците. Решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Едно от основните оплаквания на касатора е за неправилност на изводите на административния съд относно неспазване на процедурата по чл. 32 от ДОПК спрямо четиримата доставчици, което опорочава приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция намира същото за неоснователно. На база на събраните доказателства по делото, в това число писмени такива, и извършени служебни справки, административният съд обосновано е приел, че част от доставчиците имат друг адрес за кореспонденция, който е различен от декларирания данъчен адрес, на който са били извършени насрещните проверки, респективно са връчени исканията за представяне на доказателства. Неизвършването на проверка на тези адреси действително съставлява нарушение на процесуалните разпоредби, което опорочава приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), която разпоредба поставя изискване доставчикът да е бил уведомен за представяне на доказателства във връзка с доставката по реда на ДОПК. Второто основно оплакване на касатора е за неправилност на изводите на административния съд за реалност на процесните доставките. Направеното оплакване е основателно и се споделя от настоящата инстанция. Поначало правилно първоинстанционният съд в изпълнение на изискването на чл. 160, ал. 1 от ДОПК се е занимал с въпроса за реалността на процесните доставки, но направените в тази насока изводи не намират подкрепа във фактите по делото. Така административният съд не е съобразил, че вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изследвало въпроса за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на четиримата доставчици и на този въпрос то е отговорило, че при проверката не е установено нито един от доставчиците да има заведени дълготрайни материални активи и да е начислявало заплати и осигуровки на персонал, както и липсват доказателства за предходни доставки. Обстоятелството, че за процесните данъчни периоди има влезли в сила ДРА или РА на доставчиците само по себе си не може да обоснове изводът за реалност на доставките, като в тази насока настоящата инстанция доводите на касатора, изложени в жалбата. По делото не са събирани доказателства и не е изследван въпросът съществува ли връзка между процесните доставки и тези доставки, по които на доставчиците е отказано право на данъчен кредит. Като е приел друго и е отменил РА в тази му част като неправилен, Пловдивският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Каммекс" - АД бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по жалбата дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 414, 03 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,