Решение № 13222 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2019 г.

Решение № 13222 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13407/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. К., М. К., А. К., И. К. и Й. К., подадена чрез адвокат И. Нишева, против Решение № 5344/12.08.2019 г., постановено по административно дело № 3752/2019 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата им срещу изменение на данни в Кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с идентификатор 68134.1970.329, за което е издадено уведомление изх. № 24-5638/25.02.2019 г. на Началника на СГКК – С., относно записването на П. С. като собственик на имота. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът – И. С., оспорва касационната жалба чрез депозиран по делото писмен отговор, изготвен от процесуален представител адвокат Ангелова. В съдебно заседание се представлява от адвокат Ангелова, която поддържа отговора. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответни страни – Началникът на СГКК - С., Й. С. и А. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като счита същото за правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С. град е изменение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, представляващо записването на П. С. като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.329, извършено без издаване на изрична заповед в съответствие с чл. 53 а, във връзка с чл. 53 ЗКИР. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, изразяващи се в неуведомяване на заинтересуваните лица за образуване на производството по реда на чл. 26 АПК. Законът за кадастъра и имотния регистъра се явява специален закон спрямо АПК и в него не е се съдържа подобно изискване. Административният орган е изпълнил изискването, разписано в чл. 53, ал. 3 ЗКИР, като е съобщил на заинтересованите лица за направеното изменение по реда на АПК. Съответно същите не са били лишени от възможността да направят своите възражения и същите са разгледани, поради което защитата на правата им не е била ограничена. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели за недопустимост на административното производство поради наличие на приключил съдебен спор със същия предмет, а именно Решение № 513/24.01.2013 г., постановено по административно дело № 10625/2012 г. по описа на Административен съд- С. град, оставено в сила с Решение № 6934/21.05.2013 г. по административно дело № 4508/2013 г. по описа на Върховния административен съд. В случая липсва идентичност между двете производствата, тъй като предходното такова е с различен предмет, както и се е развило между различни страни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая и е формирал обоснован извод, че в конкретният случай са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.329, поради което е налице основанието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписване на тези лица като собственици на имота. Административният орган е изпълнил предвиденото в закона задължение по актуализация на кадастралния регистър на недвижимите имоти. Постановеното изменение е извършено в съответствие с материалния закон, има единствено декларативно действие, тоест не поражда и не погасява вещни права по отношение на вписаните лица. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна И. С. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,