Решение № 9183 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Б. П., от гр.Сандански, чрез адв. Недин, против Решение 51от 08.01.2024г., постановено по адм. д. 585/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ УРИ 339 Р-10237/23.05.2023г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, издаден от Началника на Районно управление /РУ/ Сандански при Областна дирекция /ОД/ на МВР Благоевград. В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Началник РУ на МВР Сандански не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорването пред административния съд е бил отказ УРИ 339 Р-10237/23.05.2023г. издаден от Началника на РУ Сандански при ОД на МВР Благоевград, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ), на Б. Б. П. е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по Заявление рег. УРИ 339000-4115/26.04.2023г. от Б. Б. П. до Началника на РУ Сандански. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като е собственик на няколко фирми, едната от които е в ресторантьорския бранш и му се налага да носи пари в брой. П. е уведомен с писмо, че във връзка със заявлението му, в 3-дневен срок от получаване на писмото, следва писмено да мотивира необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие, тъй като изложените в заявлението мотиви не са достатъчни. Отговор от П. не е последвал. На 23.05.2023 г. Началникът на РУ Сандански при ОД на МВР Благоевград е издал процесния отказ. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което отхвърлил жалбата срещу него. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на процесното разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване му и е правилен изводът, че в административното производство не е била установена исканата от закона основателна причина. Заявителят П. не сочи и не е представил доказателства за наличието ѝ. Дадена му е възможност да обоснове своите искания и възражения, от която той не се е възползвал. С представените удостоверение за актуално състояние на Стеф 94 ООД, чийто управител е П., и съкратени отчети на фискална памет, не се доказва твърденията му, че в качеството на управител и съдружник, има задължението да пренася оборотни пари. Непосочването от заявителя на факти и обстоятелства, които органът да провери и които факти обосновават необходимостта от самоотбрана, фактически ограничава преценката на органа до това, което е посочено в заявлението и възражението. От същите не може да се направи извод за наличие на обстоятелства, обосноваващи потенциална опасност за живота и здравето му към датата на подаване на заявлението. Липсата на конкретни данни, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, е довела до недоказаност на необходимостта той да носи огнестрелно оръжие. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя правните изводи, послужили за постановяване на процесното съдебно решение и в условията на чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК, препраща към тях. Първоинстанционният съд, като е преценил всички доказателства събрани по делото, правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В тежест на лицето поискало издаване на разрешението е да докаже необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и това доказване е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. От представените доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, трябва да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Въведеният от закона разрешителен режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. П. е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Твърденията му в тази насока са останали недоказани. За основателността на искането не е необходимо да е доказана осъществена конкретна опасност по отношение на лицето или на неговото семейство, но трябва да има поне доказателства за наличието на потенциална заплаха, а такава опасност не може да се презумира само от факта на осъществявана служебна дейност като управител на търговско дружество. Превантивните мерки за защита не са основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд Благоевград е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,