Решение № 2447 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2008 г.

Решение № 2447 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12549/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 324 от 15.08.2008 г., постановено по адм. д. № 194/08 г. Великотърновският административен съд, трети състав, е отхвърлил жалбата на "Видеосат 21 век" - ООД - гр. Велико Търново срещу Ревизионен акт № 0400488/16.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. търново, потвърден с решение № 64/08.02.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. С решението съдът е осъдил "Видеосат 21-век" - ООД - В. Търново да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 849 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Иван Няголов в качеството му на пълномощник на "видеосат 21 век" - ООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Кирил Кръстев Ников. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА и решението на директора на Д "ОУИ". Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Великотърновският административен съд, трети състав, е отхвърлил жалбата на "видеосат 21 век" - ООД - гр. Велико Търново срещу Ревизионен акт № 0400488/16.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. търново, потвърден с решение № 64/08.02.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Съдът е изложил много подробни мотиви относно непризнатото право на данъчен кредит по отделни доставчици. А. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставката на "тера оптикс" - ООД - гр. София. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, установените факти и обстоятелства, изводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурата, възраженията на жалбоподателя, заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза. Първоинстанционният съд е изложил и съответните мотиви защо възприема констатациите на РА за липса на реална доставка за верни и необорени от събраните в хода на делото доказателства. На първо място в тази насока е посочено, че по делото липсват доказателства за придобиване на стоките, предмет на доставката от доставчика, тъй като представените митническа декларация и инвойс-фактура не установяват придобиването на оптичен предавател и оптичен приемник. Съдът е приел, че този извод не се опровергана и от заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, тъй като същата предполага евентуалното изработване на въпросните технически изделия от внесените от доставчика електронни елементи, без по делото да са ангажирани доказателства доставчикът "тера оптикс" - ООД да е притежавал необходимата материално техническа база и обучен персонал, за да изработи тези изделия. Като допълнително основание е посочено и това, че по делото не са ангажирани доказателства за извършени разходи от доставчика за придобиването на фактурираните стоки. Изложени са и мотиви за липсата на доказателства относно това притежавал ли е доставчикът материална база, в която да съхранява стоката, товарителници, пътни листове, приемо-предавателни протоколи. Съдът не е дал вяра на посоченото в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че между доставчикът на стоката и получателя има подписан приемо-предавателен протокол от 11.03.2003 г., тъй като този протокол не е приложен като доказателство по делото. Прието е още, че изложеното до тук не се променя от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че закупената стока е надлежно осчетоводена от получателя, което само установява, че доставка на подобни елементи действително е била извършено, но не установява, че тя е извършена от лицето, издало фактурата. Съдът е обсъдил и въпроса относно заплащането на данъка по ДДС - сметка на доставчика, като е приел, че това обстоятелство е без значение в случая, тъй като правопораждащо за възникването на правото на данъчен кредит е наличието на реална доставка, което не е установено от събраните по делото доказателства. Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Основното оплакване против тази част от съдебния акт е за необоснованост на изводите, довели до неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че няма реална доставка, след като от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че наличното оборудване на "видеосат 21 век" - ООД и внесените електронни елементи от "тера оптикс" - ООД касаят една и съща доставка. Направеното оплакване е неоснователно. При изграждане на своите изводи съдът е съобразил всички факти по делото, в това число не е възприел заключението на вещото лице безрезервно, а го е обсъдил заедно с другите обстоятелства по делото. От приложеното по делото заключение по съдебно-техническата експертиза е видно, че вещото лице предполага, а не е категорично в изводите си, че внесените от "тера оптикс" електронни елементи може да бъдат изработени технически изделия от типа на тези, които са предмет на доставка по процесната фактура. Съобразявайки това, както и че по делото не са налице надлежни доказателства, установяващи техническата и кадровата обезпеченост на доставчика да изработи подобен вид изделия, е направен обоснован извод от страна на първоинстанционния съд за липса на реална доставка. Като правилно и законосъобразно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази си част. Б. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 6/2004 г. по фактура № 23762/17.06.2004 г. с данъчна основа 17 174, 12 лв. и ДДС 3 434, 02лв. и за данъчен период м. 08/2004 г. по фактура № 23774 от 20.08.2004 г. с данъчна основа 28 000лв. и ДДС 5 600 лв., и двете издадени от "видеосат 95" - АД в ликвидация. И в тази част от решението съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, изводите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните по делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по допуснатите два броя съдебно-счетоводни експертизи, както и своите изводи за законосъобразност на РА и в тази му част. Изложено на кратко съдът е приел, че отразените във фактурите манипулации по естеството си не представляват прехвърляне на собственост върху движими вещи и не са основание за издаване на данъчни фактури. Посочено е, че профилактиката и доокомплектоването на "компютърната система Windows и сървър" и "станция телевизионна 46 канала" по своето естество представляват доставки на стоки и услуги и за тяхната стойност е следвало да бъдат издадени фактури, респективно да се начисли ДДС, но не и да се издават фактури за извършено прехвърляне на собственост върху самото имущество и то на неговия собственик. В подкрепа на този си извод съдът е изложил много подробни мотиви за съдържанието на фактурите, стопанските операции, възможните хипотези за издаване на ДКИ и прочие. Прието е, че отразените във фактурите прехвърляния на собственост върху компютърна система и телевизионна станция реално не са били извършени, тъй като собственик на същите е дружеството, посочено като получател във фактурите. Съдът е изложил и мотиви, че по делото няма доказателства за реално извършени плащания по двете фактури, тъй като извършеното прихващане е извършено между несъществуващи задължения. Съдът е посочил и това, че правото на данъчен кредит за процесните стоки вече е било отказвано на жалбоподателя с влязъл в сила ДРА и че с отразените във фактурите стопански операции фактически се цели заобикаляне на закона, поради което правилно е прието от органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Макар и да не е посочено изрично, в тази част от жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения относно възприемане на заключението по втората съдебно-икономическа експертиза. Навеждат се и оплаквани за неправилно приложение на материалния закон, както и за липса на мотиви относно допуснато нарушение на счетоводните правила. Направените оплаквания са неоснователни. Наведените в жалбата доводи относно начина на осчетоводяване на стопанските операции биха имали значение в случай на определяне на задължения за преки данъци по ЗКПО, но не и в конкретния случая относно непризнато право на данъчен кредит. По спорния въпрос административният съд е изложил обстойни мотиви, като изградените от него изводи относно наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), което възпрепятства възникването на право на данъчен кредит, са обосновани с фактите по делото и в съответствие със закона. Правилно е прието, че при извършването на профилактика и доокомплектоване не се променя собствеността върху вещите, които са предмет на услугите, поради което не са налице условия за издаване на ДКИ, респективно за издаване на фактури за прехвърлянето им на техния действителен собственик, което от гледна точка на ЗДДС означава липса на данъчно събитие с произтичащите от това последици. Наведеният в жалбата довод - че при аналогична фактическа обстановка ТДД - В. Търново е признало право на данъчен кредит - по естеството си не е правен и не следва да бъде обсъждан, още повече, че няма представени доказателства в тази насока, а и да има, това не обвързва съда. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. В. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит за данъчен период м. 12/04 г. по фактура № 168 от 30.12.2004 г., издадена от "Илстрой" - ЕООД. Тази част от съдебния акт също не прави изключение относно качеството на мотивите - подробно описание на фактическа обстановка, основанията на органа по приходите да не признае правото на данъчен кредит, събраните по делото доказателства, възраженията на данъчно-задълженото лице, изводите на съда за съответствие на РА с материалния закон. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази си част. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че данъчната администрация не е спазила задължителни указания, дадени в писмо № 24-00-47/08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, че от доказателствата по делото се установява, че се касае до реална сделка, че последващото настъпване на данъчното събитие валидира авансово издадената фактура, и че в случая дружеството единствено дължи лихви за забава за преждевременно упражнено право на данъчен кредит, в който смисъл има установена съдебна практика. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна. Установено е, че към датата на издаване на процесната фактура № 168 от 30.12.2004 г. на "илстрой" - ЕООД с посочен предмет "авансово плащане" няма извършено плащане - същото е извършено на 16.05.2005 г., нито пък има прехвърляне на собственост върху недвижим имот - същото е извършено на 20.05.2005 г., а сградата, в която се намират обектите, е въведена в експлоатация на 2.03.2005 г. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че при издаването на фактурата на 30.12.2004 г. няма настъпило данъчно събитие нито от гледна точка на извършено авансово плащане, нито от гледна точка на прехвърляне на собственост, поради което е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) - начислен данък без основание. Наведените доводи за реалност на доставката, за последващо валидиране и прочие не намират подкрепа в закона, доколкото настъпването на данъчно събитие е регламентирано по императивен ред в нормата на чл. 25 от ЗДДС и не може да бъде тълкувано разширително. Без значение са указанията на изпълнителния директор на НАП, тъй като те не са задължителни за съда, а и едва ли са в твърдяния от жалбоподателя смисъл. Позоваването на съдебна практика, в случая решение на ВАС по адм. д. № 10553/02 г., е некоректно, тъй като въпросът за лихвите в това решение е коментиран във връзка с предмета на спора по делото - възникването на право на данъчен кредит при късното му начисляване от доставчика, а не при начисляване без основание. Като правилно и законосъобразно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази си част. Г. Разноски. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 849лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,