Решение № 263 от 30.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 1114/2019 г.

Решение № 263 от 30.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 1114/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на частните обвинители П. Ц. И. и К. П. И. и на подсъдимия П. Х. Х. срещу присъда № 14 от 01.07.2019 г. по внохд № 156/19 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на частното обвинение са развити съображения по касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление и да се увеличи размера на наказанието. В жалбата на подсъдимия са релевирани трите касационни основания, като по същество се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата, установи следното: С присъда № 177/06.07.2018 г. по нохд № 473/18 г. Софийският градски съд признал подсъдимия П. Х. за виновен в причиняване на средна телесна повреда на П. И. и на основание чл. 129 от НК го осъдил на 5 г. и 6 м. лишаване от свобода. Оправдал го по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 18 от НК, както и по обвинението за извършено срещу К. И. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 от НК. Осъдил подсъдимия да плати обезщетения за неимуществени вреди на П. И. в размер на 30 хиляди лева и на К. И. в размер на хиляда лева. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители Софийският апелативен съд отменил частично съдебния акт и признал подсъдимия Х. за виновен в опит за убийство на П. И., като на основание чл. 115, вр. чл. 18 и чл. 58 б. "а", вр. чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал го за виновен и за причиняване на лека телесна повреда на К. И., като за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Определил общо наказание по чл. 23 от НК в размер на седем години лишаване от свобода. Увеличил обезщетението на П. И. на 60 хиляди лева и на К. И. на 5 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия. Въпреки, че се сочат нарушения на трите касационни основания, в касационната жалба са развити доводи само за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че подсъдимият е извадил и размахвал ножа си след отправената му забележка от пострадалия, тъй като липсвали доказателства за такова действие, както и че е нелогично П. И. да е бил притеснен за себе си и не е имал основания да вика сина си. Касаторът намира за правилен извода на първата инстанция, че е бил притиснат от сина и бащата между двете врати на автобуса, а след това и нападнат от тях и е действал в условията на законна самоотбрана. Така изложените оплаквания се свеждат до необоснованост на приетите от въззивната инстанция фактически положения, като се поддържа, че обективната истина по делото е изяснена от първостепенния съд. Върховният касационен съд трайно е посочвал в решенията си, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не контролира вътрешното съдийско убеждение, а следи единствено за начина на формирането му в съответствие с изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на събраните доказателства. При извършената проверка на въззивната присъда, касационният състав не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Софийският апелативен съд е подложил на внимателна проверка събраните по делото доказателства, като е анализирал гласните доказателствени източници в тяхната взаимовръзка и ги е съпоставил с експертните заключения и писмените доказателства. Първият епизод от възникналия между подс. Х. и св. П. И. конфликт е изяснен по несъмнен начин не само въз основа на показанията на свидетеля, но и на база обясненията на подсъдимия, както с основание е посочил въззивният съд на л. 19 от мотивите, поради което твърдението в жалбата за липса на доказателства е лишено от фактическо основание. Фактическите изводи на съда относно последвалите събития не са изградени на база превратна интерпретация на доказателствата. Съдът е мотивирал подробно отказа си да се довери на твърденията на подсъдимия, че е бил приклещен в автобуса от двамата пострадали и нападнат от тях. Анализирал е внимателно показанията на свидетелите И., оценил ги е като последователни, непротиворечиви и убедителни и въз основа на обективната им интерпретация е приел, че при възникналия отново конфликт подсъдимият пръв е нанесъл удар с ножа в областта на гърдите на П. И., което довело и до намесата на К. И., до нараняването и на този свидетел, както и до нараняванията на Х. Решаващият съд има суверенно право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е длъжен на изложи съображения за това, както е направил в случая Софийският апелативен съд. Несъгласието на подсъдимия с решението на съда да не се довери изцяло на неговите обяснения не води априори до извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите, включени в предмета на доказване, са изведени при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на присъдата. По жалбата на частните обвинители. Акцентът в жалбата е насочен към оспорване на приетото от съда относно мотивите на подсъдимия. Развити са съображения, че престъпленията срещу двамата пострадали са извършени по хулигански подбуди, тъй като подсъдимият е демонстрирал агресивно и заплашително поведение, грубо неуважение към обществото и установения правопорядък. Върховният касационен съд не споделя оплакването. Убийството е извършено по хулигански подбуди когато деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които са го мотивирали и подтикнали към извършване на самото убийство. В този случай обикновено отсъстват лични отношения между виновния и пострадалия, като поведението на дееца се явява демонстрация на явно незачитане на човешката личност и неглижиране на обществените порядки. Софийският апелативен съд правилно е преценил, че действията на подсъдимия при първоначалния конфликт биха могли да се оценяват като хулигански, но не обосновават квалификацията на деянието като осъществено по хулигански подбуди, тъй като съставомерното увреждане е причинено по време на последващата конфликтна ситуация. Тя от своя страна е възникнала в резултат на поведението на П. И., решил да иска обяснения от подсъдимия за предходните му действия, които вече са били приключили. Двата епизода на развилите се в автобуса събития са ясно времево отграничени, като вторият епизод не би избухнал без проявената активност от пострадалия. Желанието му да потърси обяснение защо е бил ударен едва след появата на К. И. на автобусната спирка и качването му в автобуса са довели до ново, второ ескалиране на напрежението и са мотивирали подсъдимия за последващите му действия. Съдът правилно е приел, че наранявайки двамата пострадали, подсъдимият е бил воден от личен мотив, а не от хулигански подбуди. Правилно е квалифицирал деянието спрямо П. И. като опит за убийство по чл. 115 от НК, извършено при алтернативен пряк умисъл, съотв. спрямо К. И. - като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Изложените правни съображения са законосъобразни и изцяло се споделят от касационния състав. Справедливи и съобразени с обществената опасност на извършените престъпления и личността на касатора са и наложените наказания. Те са годни за постигане на целите по чл. 36 от НК, като липсва основание за увеличаването им по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение