Решение № 8146 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16837/2013 г.

Решение № 8146 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16837/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на СОУ "Васил Левски" гр. Троян срещу съдебно решение № 5802 от 13.09.2013 г. постановено по адм. дело № 3312 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че противно на възприетото в решението, от събраните в административното и съдебното производство доказателства се установява, че директорът на учебното заведение не е допусна дискриминация спрямо Соня Димовска, изразяваща се в "тормоз" и "преследване". Отношението към Димовска е било професионално, такова, каквото има директорът и към другите колеги педагози. Отправил искане към съда решението да бъде отменено. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да я остави без уважение, като неоснователна. Ответникът - Соня Иванова Димовска оспорва касационната жалба. Излага, че не работи вече в същото училище, но преследването и тормозът спрямо нея продължават, чрез статии в пресата, които са неверни, уронват нейния престиж и й пречат да упражнява професията си. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), в частта на решението, с която е установено, че Розалина Русинова, в качеството й на директор на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, чрез осъществено нежелано поведение по отношение на Соня Иванова Димовска, е извършила дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на същия закон по признак "лично положение", под формата на "тормоз" и "преследване" и в частта, с която е препоръчано на ръководството на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян занапред от постановяване на решението на КЗД, да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България. С решението е оставена без разглеждане жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в останалата му част. За да постанови решението си съдът е изложил, че производството пред административния орган е образувано по жалба на Соня Иванова Димовска вх. № 44-00-136 от 17.01.2011 г. на КЗД, в която са изложени твърдения за дискриминация по повече от един признак, осъществена от ръководството на училището, в което Димовска работела като учител по английски език. Въз основа на събраните писмени доказателства и изслушани свидетелски показания, Комисията е приела, че за Димовска са били предвидени необходимия брой часове по английски език, нормативът й не е бил допълван с часове по учебни дисциплини, различни от квалификацията й и тя не е в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите учители по английски език на база този показател. Наред с това Комисията е приела, че не е възпрепятствано участието й в курсове за повишаване на квалификацията на Димовска, макар да не са изяснени в пълнота обстоятелствата във връзка с обучението за работа с "електронни интерактивни дъски". Във връзка с твърдението на Димовска, че на проведените сбирки на методическото обединение по чужди езици, се обсъждали теми, свързани с личния й живот и роднините, съставът на Комисията е изследвал данните за поведението на бащата й, изслушан от КЗД. Предвид множеството сигнали, изпратени от него до МОМН и РИО срещу директора на гимназията, Комисията е приела, че напълно възможно е и житейски оправдано сред педагогическия колектив да е обсъждано поведението на бащата на жалбоподателката, като "уронващо престижа на училището". Приела е, че директорът на училището следва да предприема служебните си действия единствено и само във връзка с поведението на подчинените му, по повод изпълнението или неизпълнението на установените в длъжностните им характеристики задължения. В противоречие с това законово положение, на 14.06.2011 г. временна етична комисия изготвила "становище", с което се изразява категоричното несъгласие с изложеното в множеството жалби на Иван Иванов - баща на жалбоподателката. Видно от съдържанието на документа приложен по преписката, формалният повод за произнасянето на етичната комисия към училището са оплакванията на Иван Иванов към директорката. Позовавайки се на чл. 35 от Етичния кодекс на училището, поведението на едно външно лице за училището е третирано като уронващо престижа на гимназията. В този смисъл, тълкуването на становището и самия Етичен кодекс, налага извода, че етичната комисия следва да отчита поведението само на работещите в СОУ "Васил Левски" - гр. Троян. До произнасянето на етичната комисия се е стигнало, не вследствие на конфликта с ученик през 2009 г. (2 години по-късно), а вследствие на множеството сигнали и жалби на Иван Иванов. Комисията е приела, че произнасянето е резултат от външни действия на емоционално ангажирано с Димовска лице, а не с оглед уменията й да общува с учениците. Няма данни етичната комисия към училището да се е произнасяла по друг повод, във връзка с поведението на друг учител. Становището няма привидно обективен характер като акт по същество на проблема, а по-скоро се явява своеобразна подкрепа в полза на ръководството. При така изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че мотивите на КЗД, изложени в оспорения акт, съответстват на събраните в производството пред Комисията доказателства, аналогични на допълнително представените пред съда. Приел е, че цитираното становище на етичната комисия, представената декларация, подписана от 59 служители на училището, представените становища на заместник-директора на училището относно резултатите от външно оценяване, еднозначно оставят впечатлението, че при предварително поставена цел да се изтъкнат недостатъци на преподавателя, избирателно се посочват факти от различно време, за които се излага тълкуване в предварително избран контекст. Никой от тези документи не обективира обратното - че в логична хронологична последователност, при възникнали проблеми са предприемани адекватни действия за решаването им, като неуспехът на тези действия последователно във времето да е наложил обективен извод, че причината за неуспеха са обективно съществуващи качества на Димовска. Изложил е, че дори в представяните становища пред КЗД и съда, директорът на училището използва спрямо действията на Димовска квалификации като "измама" - по повод болничен лист, преминал нормативно установена процедура по обжалване, към резултатите от които посочената квалификация по никакъв начин не е относима; "неправомерно събиране на пари" - за което не са налице каквито и да било данни; "ударен шамар на ученик" - което твърдение е многократно повтаряно в различни документи, изходящи от самия директор, родителя, подал жалба, или служители в училището, но не се потвърждава от изявление на нито един очевидец на случая. Приел е, че данните по преписката индицират сочената от Димовска възможност предприетите от родителите и от ученици действия да са мотивирани от желанието на учениците да бъдат поставяни оценки по-високи от съответните на показаните резултати. Възприел е доводите описани в мотивите на решението на КЗД, че въпреки че описаните резултати се коментират във връзка с уменията на самите учители по английски език, никъде не става ясно съотношението между резултатите от външното оценяване и поставените срочни и годишни оценки, поставени от учителите. Изложил е, че нежеланото поведение на ръководството на училището е изразено формално, чрез предприемането на редица действия, имащи за цел да представят Димовска сред колектива като педагог, на когото липсват умения да привлича вниманието на учениците в часовете си, като конфликтна личност, генерираща напрежение с поведение на незаангажираност и незаинтересованост, хаотичност и непоследователност при преподаването, без навици за овладяване на дисциплината, без организираност и съсредоточеност да мотивира учениците. При така изложеното съдът е достигнал до извод, че е доказана явна преднамереност в отношението на директора на училището към Димовска и предприетите въз основа тази преднамереност действия, които именно представляват възприетите от Комисията "тормоз" и "преследване" по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. Приел е, че работодателят е допуснал дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 и т. 3, б. "а" и "б" от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение", под формата на "тормоз" и "преследване", до голяма степен поради действията на лице, свързано със Димовска, която връзка обективира и защитения признак "лично положение". По отношение на жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на КЗД, в останалата му част, с която жалбата на Димовска е отхвърлена, съдът е изложил, че директорът на училището няма правен интерес да оспорва решението, тъй като в тази му част то е с изцяло благоприятен за него характер. Настоящият състав на ВАС, седмо отделение, намира, че съдебното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на КЗД, в частта на решението, с която е препоръчано на ръководството на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян занапред от постановяване на решението на КЗД, да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България е недопустимо. Решението на КЗД, в посочената по-горе част, не представлява съдебно атакуем административен акт. Волеизявлението на Комисията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр, макар и формирано от административен орган, няма характер на властническо волеизявление. То има препоръчителен, а не правнообвързващ характер - с него не се засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия, тъй като евентуалното изпълнение на препоръката зависи единствено от неговата преценка, а несъобразяването с нея, за разлика от задължителните предписания, не е скрепено със санкция. Поради това решението, в тази част няма белезите на годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изложеното има за последица недопустимост на постановеното съдебно решение в тази част и то следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК. Жалбата на директора на на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, срещу решението в тази част следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено. Настоящият състав на ВАС, намира, че съдебното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на КЗД, в частта на решението, с която е установено, че Розалина Русинова, в качеството й на директор на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, чрез осъществено нежелано поведение по отношение на Соня Иванова Димовска, е извършила дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на същия закон по признак "лично положение", под формата на "тормоз" и "преследване", е неправилно. Анализът на нормите на чл. 4, чл. 5, чл. 9 от ЗЗДискр и § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр, налага извода, че за да се приеме, че е налице дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. За да е налице дискриминация не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране. Не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация, поради което причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравното третиране. Предвид по-горе изложеното ВАС, седмо отделение, намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. На първо място, съдът не е констатирал, че при постановяване на решението КЗД е допуснала нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр., тъй като изложените в акта мотиви не обосновават приетия за установен защитен признак "лично положение", на основа на който са извършени твърдяните от Комисията дискриминационни нарушения. В ЗЗДискр липсва легална дефиниция на признака "лично положение" и следва във всеки конкретен случай то да бъде установявано и доказвано. Различното третиране трябва да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак "лично положение". Поради това изложеното в решението на КЗД, че поведението на бащата на Димовска обективира защитения признак "лично положение" се явява необосновано. Не е установено и не е мотивирано наличието на значим за личността белег, който да е обусловил различно отношение по признак "лично положение". Наред с това, при постановяване на решението си, съдът не е отчел несъответствието между мотивите и диспозитива на решението на КЗД. Видно от диспозитива на решението, с него е установено, че именно директорът на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, чрез осъществено от него лично нежелано поведение е извършил дискриминация по отношение на Димовска, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. В същото време, за да мотивира решението си, органът се е позовал на становище на етична комисия, декларация на служители на училището, становище на заместник-директора училището. В мотивите на решението обаче не са обективирани каквито и да било конкретни актове, действия или бездействия на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, предприети спрямо Димовска, които да представляват неравно третиране. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Изводите на Комисията, че в случая са установени обстоятелства в поведението на директора на училището, определящи го като дискриминационно по възприетия признак "лично положение", е незаконосъобразен. Не са доказани факти, водещи до извод за наличие на пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на Димовска при сравними сходни обстоятелства, поради което не е възникнало задължение за директора на СОУ "Васил Левски" гр. Троян да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Още в производството пред КЗД е установено, че са неоснователни оплакванията на Димовска относно допълването на норматива й с часове по учебни дисциплини, различни от нейната квалификация, както и, че не е препятствано участието й в курсове за повишаване на квалификацията. Приети са за неоснователни и претенциите на Димовска за дискриминационно отношение във връзка с тест, пуснат в IХ клас. Реализирането от директора на училището на предоставената му от закона възможност да обжалва издаден на Димовска болничен лист и не може да доведе до извод за осъществена дискриминация спрямо служителката. Същото важи и за извършеното посещение в часа на Димовска. Съгласно чл. 147, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, директорът на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на ръководеното от него учебно заведение, поради което формите и методите за оценка и проверка на преподавателя са в предоставената му оперативна самостоятелност. Изискването за писмено заявяване на искането на служителя за ползване на платен годишен отпуск е регламентирано на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и също не е основание да се приеме, че представлява неравно третиране по отношение на Димовска. Предвид по-горе изложеното настоящият съдебен състав счита, че съвкупният анализ на доказателствата води до извод за отсъствие на неравностойно третиране по възприетия признак "лично положение" по отношение на Димовска. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че тя е третирана по-неблагоприятно от директора на училището на основание този признак, в сравнение с останалите преподаватели по английски език и в сравнение с останалите служители в училището. С оглед изложеното в противоречие с нормативната уредба са и крайните изводи на първоинстанционния съд, че от страна на директора на СОУ "Васил Левски" гр. Троян е извършена дискриминация по отношение на Димовска. Съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" гр. Троян, срещу решението на КЗД, в частта, с която е установено, че Розалина Русинова, в качеството й на директор на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, чрез осъществено нежелано поведение по отношение на Соня Иванова Димовска, е извършила дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на същия закон по признак "лично положение", под формата на "тормоз" и "преследване", следва да бъде отменено. При установената фактическа обстановка касационната инстанция дължи произнасяне по същество, при което счита, че оспореното решение на КЗД в тази част е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните норми и следва да се отмени. Обжалваното решение е правилно, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на директора на СОУ "Васил Левски" - гр. Троян, против решение № 30 от 20.02.2013 г. по преписка № 19/2012 г. на КЗД, в частта на решението, с която е отхвърлена жалбата на Соня Иванова Димовска, срещу Розалина Русева, в качеството й на директор на СОУ "Васил Левски" гр. Троян. Съдът правилно е приел, че за жалбоподателя в първоинстанционното производство не е бил налице правен интерес от оспорване на административния акт в тази част. С решението на КЗД в тази част жалбата на Соня Иванова Димовска е отхвърлена. То е изцяло в полза на директора на СОУ "Васил Левски" гр. Троян, поради което същият няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че отсъствието му прави жалбата недопустима и я е оставил без разглеждане. По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,