Решение № 16231 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2010 г.

Решение № 16231 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). С решение № 123 от 31.05.2010 г. по адм. д. № 944/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отменена заповед рег. № ЯЗ-1842 от 28.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Велико Търново, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи), на Гергана Милкова Ширмер от с. гр. е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България и издаване на паспорти и заместващи ги документи" по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В останалата част заповедта е приета за законосъобразна. Срещу описаното решение са постъпили касационни жалби от директора на ОДМВР - Велико Търново и Гергана Милкова Ширмер. По подробно изложени съображения за наличие на допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, всяка от страните претендира отмяна на съдебния акт в съответната оспорена част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на ОДМВР - Велико Търново е неоснователна. Предлага да се уважи жалбата на Гергана Ширмер. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационните жалби на посочените в тях основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Велико Търново е отменена Заповед рег. № ЯЗ-1842/28.07.2009 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, на Гергана Милкова Ширмер е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България и отказ да бъде издаден паспорт или заместващи документи", до отпадане на основанието. Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), Административен съд - Велико Търново е приел, че задължението на Гергана Ширмер попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на искането на частния съдебен изпълнител с район на действие ОС - Велико Търново за налагане на ПАМ. Счел е, че не се доказва личното имущество на жалбоподателката да покрива безспорно установените парични задължения, а доводи за наличие на втората алтернатива, изключваща приложението на нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) - надлежно обезпечение на паричните задължения, не са направени в хода на производството. Независимо от тези констатации, за да отмени заповедта за прилагане на ПАМ по отношение държавите - членки на Европейския съюз, съдът е извършил преценка на оспорения административен акт с оглед общностното право. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на наложената мярка е преценена с оглед правният статус на адресата като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорената заповед в частта, в която се забранява на адресата напускане на страната по отношение на държавите - членки на Европейския съюз, за незаконосъобразна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право, отменяйки оспорената заповед в частта й по отношение държавите - членки на Европейския съюз. В останалата част е преценил актът за законосъобразен - постановен при наличие на законоустановените предпоставки за прилагане на предприетото ограничение на правото на свободно движение. Решението, в частта, с която е отменена заповедта за прилагане на ПАМ е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Между страните няма спор, че ответницата по касационната жалба е длъжник по изискуемо парично задължение, удовлетворяващо изискванията на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, което не се изпълнява и не е надлежно обезпечено. Спорът е по прилагането на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (директивата), съгласно който държавите - членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Касаторът твърди, че ограничаването на правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка, установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата, поради което като е приел обратното, решаващият съд е постановил неправилно решение. В Тълкувателно решение № 2/22.03.2011 г. по т. д. № № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, са изложени мотиви относно противоречието на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД с чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО. Прието е, че заповедта, с която се налага ПАМ "забрана за напускане на страната" на посоченото основание недопустимо ограничава правото на лицата на придвижване в рамките на Европейския съюз и националният съдия следва да прилага разпоредбата на директивата в смисъла на така даденото тълкуване. Съгласно предписанието на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно приетото от Общото събрание на ВАС решение по тълкуването и прилагането на чл. 75, т. 6 ЗБЛД и аналогичната й като съдържание разпоредба на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) е задължително и за настоящия съдебен състав. При това положение оплакването на директора на ОДМВР - Велико Търново, че решението противоречи на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО, не се оправдава от фактическа страна. Не е налице релевираното касационно основание за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно в тази му част и следва да бъде оставено в сила. Жалбата на Гергана Ширмер е основателна, макар и не по изложените за това съображения. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД (аналогична по предписание на отменения текст на чл. 76, т. 3 ЗБДС) е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на тяхното действие, следва да се има предвид, че тези актове (в т. ч. индивидуалните административни актове), запазват своето правно действие. Същевременно предписаните им правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издадени са на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на издадените по приложението им индивидуални административни актове. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона въз основа на решението на Конституционния съд, налице са основанията за отменянето на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД и в тази й част. В същия смисъл виж: решение по адм. д. № 7070/2011 г. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Гергана Милкова Ширмер срещу ограничителната заповед в частта й относно държавите извън Европейския съюз е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, като се отмени и заповедта за прилагане на ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,