Решение № 3185 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 643/2024 г.

Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Ф. Шабанов от гр. Асеновград, регистриран кандидат за общински съветник от листата на Национално движение за права и свободи, чрез процесуалния му представител адв. Т. Тенчев, срещу решение 2049/17.11.2023 г., постановено по адм. дело 2752/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив, второ отделение, 29-ти състав, с което е потвърдено решение 198-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Асеновград за обявяване на общинската избирателна квота и резултатите от гласуването за общински съветници в Община Асеновград в изборите за общински съветници и кметове, произведени на 29.10.2023 г., и разпределението на мандатите за общински съветници по кандидатските листи ведно с поименно обявяване на лицата, избрани за общински съветници. В касационната жалба са релевирани доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Изтъква се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане за повторно преброяване на бюлетините. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът ОИК-Асеновград, представлявана от своя председател адв. М. Пейчева, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Ответниците БСП за България, Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, БДС Радикали, Граждани за общината, ПП Възраждане, ПП Движение за права и свободи, Коалиция Продължаваме промяната Демократична България, Партия Консервативна България /Български Възход/, А. Тименов, А. Атанасов, Б. Радославов, Г. Караданов, Г. Запрянов, Г. Никитов, Д. Кумчев, Г. Самаров, Д. Янев, Е. Караиванов, Е. Найденов, И. Авкова, И. Мустафа, И. Кендев, К. Куцев, К. Георгиева, К. Костадинов, К. Йовкова, К. Момчилов, Н. Рамаданова-Юмерова, Н. Каварджиева, Н. Юсуф, П. Чирпанлиев, П. Филипов, П. Петров, С. Шуманов, С. Амин, С. Кафалов, С. Кехайов, Т. Манолов, Ф. Кадир, Х. Грудев и Ю. Аптиш, редовно призовани, не ангажират становища по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от ИК, поради което е допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е потвърдил решение 198-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Асеновград, с което са обявени резултатите от произведените на 29.10.2023 г., избори за общински съветници в Община Асеновград. За да постанови посочения резултат, съобразно правилото на чл. 459, ал. 7 от ИК и въз основа данните от приобщените по делото доказателства, в т.ч. във връзка с откритото в съдебното заседание по делото, производство по реда на чл. 193 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, за оспорване истинността на протоколи 160100062, 160100063, 160100064, 160100065, 160100066, 160100098, 160100102 и 160100105 на секционни избирателни комисии /СИК/, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентната ОИК-Асеновград, в законоустановената писмена форма, без при това да са допуснати твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 438 чл. 441 от ИК, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. В резултат, съдът е счел за неоснователни всички релевирани съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на изборите, при което е постановил атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на оплакванията на касатора, съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните твърдения на страните, доказателства по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. С оглед посоченото в мотивите на съдебния акт, че в случая не се проведе успешно оспорване на обсъжданите документи /горепосочените осем на брой протоколи на СИК/, без фактическо и правно основание се явява наведеното в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение поради липсата на произнасяне от негова страна по откритото в съдебното заседание по делото, производство по реда на чл. 193 от ГПК. Обосновано е констатирано, че в секционни протоколи 160100062, 160100063, 160100064, 160100065, 160100066, 160100098, 160100102 и 160100105 липсват особени мнения, възражения и отбелязвания за подадени жалби, както и спорове относно действителните и недействителните гласове, възникнали между членовете на СИК, и в тях е отразена спокойна и нормална, обозначена като отлична в един от тях, обстановка. Относно поправките в тези протоколи на СИК, обосновано е прието, че част от тях са изцяло неотносими към спора по делото, а другата, релевантна към броя на недействителните бюлетини и следователно предмета на делото, част от поправките, не противоречи на останалите вписани в протоколите данни. С оглед фактическата установеност по делото, правилно съдът е счел, че липсва основание за установяване на неистинността на оспорените официални свидетелстващи документи, поради което не намират основание оплакванията на касатора във връзка с изхода от откритото по реда на чл. 193 от ГПК производство. В противовес на изтъкнатите в касационната жалба доводи, законосъобразно съдът е отказал и извършването на повторно преброяване на постъпилите гласове в осемте избирателни секции, в които са изготвени оспорените протоколи, както и преглед на записите от записващите устройства в тези секции, доколкото установените поправки в протоколите са извършени в съответствие с предвидените в тази връзка изисквания. Съобразно мотивите на решение 9/26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България /РБ/, по конституционно дело 8/2009 г., по които искане за ръчно преброяване на бюлетини е отклонено, такова преброяване в РБ се извършва единствено от СИК след приключване на изборния ден, и повторно преброяване би могло да се допусне само ако от протоколите на СИК са видни съществуващи спорове между членовете й за резултатите от гласуването, каквито в случая не са налице. По отношение на останалите общо формулирани от жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения при произвеждане на изборите, съдът обосновано е приел същите за недоказани в хода на производството по оспорване. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. При извършената от съда проверка на горепосочените осем секционни протоколи, не е установено да липсват реквизити, нито подписи на членовете на СИК, включително при извършването на поправките. Предвид липсата на установени особени мнения при подписване на протоколите и конкретното им съдържание /отсъствие на спорове относно действителността/недействителността на бюлетините, на постъпили жалби, и отразена като нормална и спокойна обстановка при провеждане на изборите/, съдът е извел обоснован и правилен извод, че не са налице данни за допуснати съществени процесуални нарушения при произвеждане на изборите и за опорочаване на резултатите от тях, в изследваните осем протокола на СИК, респективно - в протокола на ОИК-Асеновград, чийто резултат е възпроизведен в нейно решение 198-МИ/30.10.2023 г. Обосновани и правилни са изводите на административния съд, че резултатът от разпределението на гласовете по кандидатски листи и общинската избирателна квота са определени съгласно разпоредбите на чл. 453, ал. 1-4 от ИК и съвпада като краен резултат с установения и обявен с оспореното решение на ОИК-Асеновград. В контекста на изложеното следва да бъде отчетено и решение 13/28.11.2013 г. по конституционно дело 14/2013 г. на Конституционния съд на РБ, съгласно което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите и каквото с оглед данните от приобщените по делото доказателства, не е налице в разглеждания случай. При тази установеност по делото, правилно съдът е приел, че с атакуваното решение на ОИК е обявен изборен резултат, който отговаря на получения при произвеждане на изборите, поради което го е потвърдил. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски. Ответниците не претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,