Решение № 8546 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2018 г.

Решение № 8546 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Сиесайеф "АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Добревски срещу решение № 4674 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 1684/2017 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповедта на началника на СГКК-София, със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-София не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът "Разпространение" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Монева, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-3598/12.05.2015 г. на началника на СГКК – София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/, в частта относно нанасянето на сгради с идентификатори 68134.514.27. 23 и 68134.514.27. 24, както и самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.514.27. 17. 1 и 68134.514.27. 17. 2. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, и в съответствие в изискванията на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2, чл. 23, т. 2 и т. 3 от ЗКИР и чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, установила съответствие на съществуващите на място постройки с тези по документите за собственост, както и обстоятелството, че не попадат в изключенията по чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. Оставено е без уважение като неоснователно възражението, че процесните постройки са незаконни строежи. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесните сгради подлежат на нанасяне в КККР по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от ЗКИР, тъй като са годни обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 и 3 от ЗКИР. По делото е установено по безспорен начин, вкл. от СТЕ, че сградите съществуват реално върху терена и са със следните характеристики: идентификатор 68134.514.27. 23 - записан като "склад – опаковъчни материали" представлява полумасивна постройка със стени и покрив от метал; сграда с идентификатор 68134.514.27. 24- записана като "барака – производствена" е с външни стени от червени тухли и метален покрив; а идентификатор 68134.514.27. 17- записан като "барака – производствена" е полумасивна постройка с метална конструкция и ограждащи външни стени от бетонови панели и покрив от бетонови панели. Сградите отговарят на записванията в документа за собственост на заявителя, в който сградите фигурират с описанията "бараки" и "склад – опаковъчни материали", с точни данни за квадратура и години на изграждането им /1973 г. и 1975 г. /. Следователно процесните сгради не попадат в приложното поле на чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3 и са годен обект на КК по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР. Ирелевантно се явява обстоятелството, че за сградите е задвижена процедура по узаконяване, тъй като законността на постройките не е относима към нанасянето им в кадастъра, който отразява фактическото състояние и има само констативно действие. Неоснователно е възражението на касатора за нарушена процедура по Наредба № 3 от 28.04.2005 г., тъй като с измененията на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР / ДВ, бр. 49/2014 г. / е отпаднало изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, поради което подзаконовият нормативен акт е неприложим в случая, в частта, противоречаща на законовите норми. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощникът на ответника "Разпространение" ЕООД претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, които възлизат на сумата 1000 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 21.08.2018 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност, своевременно заявено от процесуалният представител на касатора се явява неоснователно, с оглед осъществената защита пред касационната инстанция и фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че за този вид производства определеното от наредбата мин. възнаграждение е 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение