Решение № 6024 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2021 г.

Решение № 6024 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. с ЕГН: [ЕГН], подадена от пълномощника адв. М., срещу решение № 1808 от 30.12.2020 г., постановено по административно дело № 2191 по описа за 2020 г. на Административен съд – Бургас, в частите му, с които съдът е: 1) отменил по оспорването на "С. Б. - Б." ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. "Индустриална" № 18, експертно решение № 1880 от 135-то заседание, проведено на 20.07.2020 г. от НЕЛК, специализиран състав, с което е потвърдено експертно решение № 0991 от 21.02.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Х. Б." АД, гр. Враца и болнични листове № Е20197119374, № Е20197118975 и № Е20197824070, издадени от ЛКК при "Н. м. ц." ЕООД, гр. Враца; 2) наредил връщане на преписката на ответния орган за ново разглеждане в 15-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по спора, предвид върнатото по-рано МЕД на пострадалата. По съображения, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска съдебният акт в оспорената му част да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се потвърди експертното решение на НЕЛК като законосъобразно. Възведена е и претенция за присъждане на направените пред касационната инстанция деловодни разноски. Ответниците по касация - Националната експертна лекарска комисия – специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания, "С. Б. - Б." ЕООД, Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ – Бургас, РД "Социално подпомагане" - Враца и "Н. м. ц." ЕООД гр. Враца, не изразяват становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен, защото страда от част от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд в производство по реда на глава десета, раздел първи от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е била законосъобразността на експертно решение № 1880 от 20.07.2020 г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено експертно решение № 0991 от 21.02.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Х. Б." АД, гр. Враца, и болнични листове № Е20197119374, № Е20197118975 и № Е20197824070, издадени от ЛКК при "Н. м. ц." ЕООД, гр. Враца. По делото е било безспорно установено, че на М. П., която в процесния период е работила като "оператор усукване на работници" в производствен цех в гр. Мездра на работодателя "С. Б. - Б." ЕООД, са издадени гореописаните болнични листи за временна неработоспособност с основна диагноза "изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на лява колянна става". Осигурителят ги е обжалвал пред ТЕЛК по общи заболявания към МБАЛ "Х. Б." гр. Враца, която ги е потвърдила с експертното си решение от 21.02.2020 г. на база представената медицинска документация. Това решение на свой ред е било обжалвано от "С. Б. - Б." ЕООД пред НЕЛК, чийто специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания с оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение от 20.07.2020 г. не е уважил жалбата, като е съобразил, че контузията на коляното е надлежно установена от лекар ортопед и рентгенографско изследване, след което ставата е била обездвижена чрез шина, а продължаването на отпуска по болест с последващи първичния болнични листи (с които предписаното домашно лечение на пациента е било удължено с още по 30 дни) се е наложило поради персистиране на болковия синдром и функционален дефицит на лява колянна става. Посочил е и, че състояние след тежко навяхване на коляното с увреждане на колатерални връзки обуславя определената временна неработоспособност за целия срок. За да уважи като основателна жалбата на "С. Б. - Б." ЕООД срещу процесното експертно решение на НЕЛК, Административен съд – Бургас е приел, че макар и издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав и при спазена форма, ЕР от 20.07.2020 г. е материално незаконосъобразно. Съдът е изложил обстойни мотиви за това дали се касае за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО (макар сам да е установил, че по този повод се води друго дело), обсъдил е, че вероятно причината за състоянието на временна неработоспособност на пострадалата се корени в претърпяна преди време стара травма от пострадалата, а не се касае за травматично увреждане по време на работа, посочил е, че по-скоро се касае или за обостряне на съществуващо отпреди болестно състояние или за обостряне на травма, настъпила часове по-рано, извън работното място на пострадалата, което изключва изобщо трудовият характер на злополуката. Крайният правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК не се споделя от касационния съдебен състав. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираният състав на НЕЛК е бил длъжен да се произнесе само по въпроса налице ли е временна неработоспособност в периода на оспорените болнични листове въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК – 21.02.2020 г. Понятието "временна неработоспособност" е дефинирано легално в § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето като "състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина на заведението. По същество по делото не е спорно, че М. П. не е можела да работи през процесния период поради здравословни причини – т. е. обективно не е била в състояние, позволяващо й да полага труд поради болезнени и ограничени движения на левия крак. Напълно ирелевантно за законосъобразността на болничните листи е дали това състояние се дължи на трудова злополука, дали болестотворният инцидент се е случил по време на работа или преди това, следва ли увреждането да са характеризира като травматично или не, има ли причинна връзка между тях. Тези въпроси са относими към друго производство – това за установяване на характера на злополуката дали тя може да се квалифицира като трудова в някоя от хипотезите на чл. 55 от КСО, което се води по административно дело № 586/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас и не е приключило с окончателен съдебен акт. Тези обстоятелства са предмет на разглеждане в производството по оспорване на разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, и съответно пред съда на издаденото по реда на административния контрол решение на ръководителя на съответното ТП на НОИ, а извън предмета на настоящото дело е дали злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 или ал. 2 от КСО, дали увреждането е травматично или не, дали има връзка между увреждането и извършваната работа. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него ЕР на НЕЛК, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба на дружеството-осигурител до Бургаския административен съд да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора своевременно заявената от касаторката претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция трябва да се уважи, като й се присъдят заплатените от нея като адвокатско възнаграждение 500 лева на упълномощения да я представлява в процеса пред ВАС адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,