Решение № 10597 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2010 г.

Решение № 10597 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Баранко" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", ул. "Узунджовска" № 13, ет. 4, ап. 8, представлявано от управителя Владимир Асенов Бонев, срещу решение № 1042/9.09.2010 г. по преписка № 514/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 42 503 за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.). В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателят прави оплакване, че при определяне на имуществената санкция е нарушен принципът за индивидуализация и принципът за съразмерност, т. к. дружеството не е реализирало оборот през предшестващата произнасянето на Комисията година. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължителните указания на съда, който в мотивите на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 14470/2009 г. е изтъкнал, че определеният размер на имуществената санкция е незаконосъобразен. В жалбата е посочено, че съображението на Комисията да определи имуществена санкция в размер на дължимата такса за издаване на разрешение в размер на 0,1 % от общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията противоречи на целта на закона. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), моли жалбата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт и възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна с правен интерес. Като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваният административен акт и разгледа доводите на страните, съдът счете жалбата за неоснователна. Обжалваното решение на КЗК е постановено след като преписката е изпратена на административния орган от съда за определяне на имуществената санкция при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила решение № 1804 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 14470/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Баранко" ЕООД срещу решение № 923 от 15.09.2009 г. на КЗК по преписка № КЗК-430/2009 г., в частта по т. 1. и е отменено същото решение на КЗК по т. 2, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗЗК на "Баранко" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 42 503 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.), в частта относно наложената санкция, и административната преписка е върната на КЗК за ново произнасяне по същество в отменената част съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че КЗК неправилно е приложила санкционната норма от действащия закон, вместо тази от отменения ЗЗК, при чието действие е извършено нарушението на задължението за нотификация, т. к. разпоредбите, с които се определя санкцията и нейният размер имат материалноправен характер, а спрямо материалноправните отношения, развили се и приключили при действието на отменения ЗЗК се прилагат разпоредбите на същия, в т. ч. тези за определяне на размера на санкцията. Цитираното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставено в сила с решение № 8968 от 30.06.2010 г. по адм. дело № 4334/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. При новото определяне на санкцията, в съответствие с указанията на Върховния административен съд, КЗК е приложила чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.) по отношение на установеното придобиване през месец октомври 2006 г. на 49 % от капитала на "Пловдив - Юрий Гагарин БТ" АД, от страна на "Баранко" ЕООД, за което е счетено, че представлява концентрация на стопанска дейност, която не противоречи на нормативния режим за защита на конкуренцията, но е извършена в нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗЗК (отм.), т. к. участниците в концентрацията не са уведомили Комисията за извършването й. Прието е, извършването на концентрация без предварителното уведомяване на КЗК е леко нарушение, защото не е била налице непосредствена опасност от засягане на конкуренцията и при своевременно нотифициране на Комисията, концентрацията би била освободена безусловно. Счетено е, че критерият за продължителност е неприложим, т. к. се касае до еднократен акт на неуведомяване, и период на нарушението няма. Прието е, че не са налице смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства, които да дават основание за намаляване, съответно - увеличаване размера на санкцията. КЗК е приела, че въпреки, че долният размер на санкцията съгласно приложимия ЗЗК (отм.) е 5 000 лева и нарушението е леко, размерът на санкцията не следва да бъде по-нисък от таксата, която би била заплатена от придобиващото контрол предприятие при изпълнение на задължението за уведомяване, понеже в противен случай нарушителят не би имал стимул да спазва задължението за нотифициране. При изчисляване на размера на имуществената санкция в размер на дължимата такса за издаване на разрешение за концентрация на стопанска дейност съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите (Тарифата) в размер на 0,1 % от общия оборот на страните по сделката за 2005 г. (годината преди осъществяване на концентрацията), КЗК я е определила на стойност 42 503 лева. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че не са налице релевираните с жалбата основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспореното решение. Имуществената санкция на жалбоподателя е определена по законосъобразни съображения и съответства на чл. 1, т. 4 от Тарифата, съгласно която за издаване на разрешение по чл. 28 ЗЗК (отм.) се събира такса в размер на 0,1 % от общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията, но не повече от 60 000 лева. КЗК законосъобразно е приела, че имуществената санкция следва да играе дисциплиниращ ефект за нарушителя с оглед необходимостта от спазване на задължението за уведомяване при концентрация на стопанска дейност, т. к. в противен случай съществува реална опасност от заобикалянето на закона от участниците в концентрацията, като се избегне заплащането на дължимата такса за разрешението за концентрация и вместо същото се понесе имуществена санкция за леко нарушение в рамките на минималния размер, предвиден в закона. Предвид това, съизмерването на имуществената санкция с дължимата такса е законосъобразно и не противоречи на целта на закона, защото преследва от една страна възпиращия и превантивен ефект на наказанието, а от друга страна цели съблюдаване на законовите норми във връзка с режима на разрешаване на концентрацията на стопанска дейност. В този аспект оплакването на жалбоподателя за нарушаване на принципите на индивидуализация и принципа на справедливост при определянето на наказанието е неоснователен. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на КЗК юрисконсулт Кинанева, на основание чл. 143 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Баранко" ЕООД следва да бъде осъдена на заплати на КЗК разноски по делото в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,