Решение № 10539 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 889/2018 г.

Решение № 10539 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 889/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Теллшов срещу Решение № 464/21.11.2017 г. на Административен съд – Д. по адм. дело № 415/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № 1589/30.12.2014 г. на кмета на община Балчик, нареждаща, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, прекратяване на наемното правоотношение по договор от 2006 г. за отдаване под наем на общинско жилище.

Ответникът - кметът на община Балчик, не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

I. Касационната жалба против решението в частта, с която е отхвърлено оспорването с искане за обявяване на нищожност на административния акт, е допустима, но неоснователна.

1. а. Нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Некомпетентността на органа, издател на акта, винаги води до нищожност, независимо до кой от видовете компетентност се отнася – материална (предметна), местна или компетентност по степен. В останалите случаи – на процесуални пороци в широкия смисъл и противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

б. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с процесуалния закон трябва да е приравнимо на липса на форма, респ. на волеизявление, а с материалния закон – да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение са възприети от теорията и съдебната практика.

1. а. Въпросната заповед изхожда от компетентен по смисъла на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗОС административен орган, отговаря на специалните изисквания по изр. 2 на текста относно нейното съдържание и притежава от външна страна реквизитите по общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК, индивидуализиращи волеизявлението. Актът е издаден на предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС основание – изтичане на срока за настаняване, а срок на прекратеното наемно правоотношение е уговорен между страните в т. I. 4 от Договор за отдаване под наем № 620/10.10.2006 г., на който се позовава и заповедта.

б. Следователно, актът не е засегнат от особено съществено нарушение, което да се е отразило на съдържанието му и да създава нетърпимо от правния ред противоречие с процесуалния или материалния закон. Евентуален друг порок във фактическия състав на упражненото правомощие, дори и да е налице, напр. неосъществени или неправилно преценени от органа предпоставки, пораждащи материалноправното основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, би довел до отменяемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Решаващите изводи на административния съд, с които искането за обявяване на нищожност е отхвърлено, се споделят и от касационната инстанция.

Правилността на решението в тази му част е основание то да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

II. В останалата й част – против решението в частта относно произнасянето на съда по искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, касационната жалба не може да бъде разгледана по същество на настоящия етап от развитието на делото.

При извършена служебна проверка се констатира, че в обжалваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

1. Мотивите към решението изразяват недвусмислено становището на съда за недопустимост на жалбата против заповедта в частта относно отмяната на акта и съответно за разглеждането по същество единствено на искането за обявяване на нищожността му. С решението обаче съдът е отхвърлил оспорването, а прекратителен диспозитив, относим към основанието по чл. 159, т. 5 АПК за недопустимост на оспорването, то не съдържа.

1. Доколкото съдът е формирал воля по недопустимостта на жалбата в определена част, пропускът му да я изрази изрично с решението представлява ОФГ, която е отстранима по реда на чл. 175 АПК, а не чрез постановяване на допълнителен съдебен акт в производство по чл. 176 от кодекса.

1. Поправката на ОФГ предопределя и предмета на произнасяне на настоящата инстанция по частта от жалбата, отнасяща се до правилността на преценката на първата инстанция за недопустимост на оспорването. Поради това делото следва да бъде върнато на АС - Д. за провеждане на производството по чл. 175 АПК, след което отново да бъде изпратено на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба срещу решението в обсъдената част.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение