Решение № 10423 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 616/2020 г.

Решение № 10423 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 616/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Златаришка гора" ЕООД против решение № 399/21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 184/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС-Велико Търново). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена жалбата му и да бъде отменена Заповед № РД-12-118/18.03.2019 г. на кмета на община Златарица. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Златарица оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът "Буллес 2012" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 399/21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 184/2019 г. по описа на АС– Велико Търново е отхвърлена жалбата "Златаришка гора" ЕООД срещу Заповед № РД-12-118/18.03.2019 г. на кмета на Община Златарица, с която е обезсилено Позволително за сеч № 0487402/22.02.2019 г., издадено от инж. С. Джебиров, действащ като управител на "Златаришка гора" ЕООД, на "Бул лес - 2012" ЕООД на основание чл. 58, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 57, т. 8 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите на министъра на земеделието и храните (Наредбата). Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решени е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил служебно дължимата проверка за законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК и правилно е установил, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Правилно съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не се установява и съществено нарушение на административно производствените правила, като отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Действително по преписката не са налице данни за уведомяване на жалбоподателя и другите заинтересовани лица за започване на производството по обезсилване на позволителното за сеч, но в случая е приложима не нормата на чл. 26 от АПК, а тази на чл. 22 от същия кодекс. Посочената норма предвижда, че относно актове, които по силата на специален закон се издават или изпълняват незабавно Раздел I от Дял втори на АПК не се прилага. Видно е от нормата на чл. 58 от Наредба № 8 за сечите в горите, която е визираният в чл. 22 от АПК специален закон, че заповедта за обезсилване на позволителното за сеч се връчва на лицето, на което е издадено - за незабавно изпълнение и се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Действията по незабавното изпълнение на този вид заповеди целят да предотвратят или ограничат настъпването на вреди и негативни последици за горските територии, т. е. общественият интерес е противопоставим на личния. Решението е постановено при детайлна преценка на представените доказателства. Правилен е изводът на съда, че описаните в заповедта фактически основания са се осъществили така, както са описани от административният орган и се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхното правно значение. При правилно установена фактическа обстановка АС-Велико Търново е приложил правилно материалния закон. С. Джебиров е назначен за управител на "Златаришка гора" ЕООД - дружество, регистрирано по Търговския закон с основен предмет на дейност управление на горските територии на община Златарица и на 22.02.2019 г. е издал обезсиленото позволително за сеч. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.), сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. В случая е безспорно установено, че С. Джебиров е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият обаче не е лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на общинската горска структура да издава позволителни за сеч за общински горски територии. Тълкуването на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ води до извод, че за разлика от директора на ДГС или ДЛС кметът на община и управителят на общинската горска структура не притежават правото самите те да издават позволителни за сеч. Този извод произтича от общото правило, че възлагането на компетентност е винаги изрично нормативно регламентирано. В случая държавата възлага функцията по опазване и възпроизводство на гората на лицата с висше лесовъдско образоване, като дейността им се регулира от държавата, в т. ч. условията да упражняват тази професия. На този извод сочи граматическото и логическо тълкуване на същия израз, който пояснява, че оправомощеното лице, а не кметът или управителят трябва да отговарят на посочените изисквания, за да упражнява тази регулирана по естеството си дейност. Този подход е и гаранция срещу злоупотребата с власт като се изведе контрола върху издаването на позволителни за сеч извън фигурата, натоварена с дейността по издаването им. В конкретния случай с решение на ОбС е прието общинската горска структура да е търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон с едноличен собственик на капитала общината, т. е. формата по чл. 181, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗГ. За управител на същото е избран С. Джебиров. Видно от съдържанието на учредителния акт на дружеството, договора за възлагане на управление и гражданския договор с Ю. Йотов, ОбС Златарица е разделил функциите на управителя на търговското дружество и на ръководителя на общинската горска структура по начин, при който управителят поема общото ръководство на дейността на дружеството, а ръководителят на общинската горска структура поема задълженията по законосъобразното издаване на позволителни за сеч. Този резултат произтича от волята на ОбС и управителя на дружеството, отразени в посочените по-горе документи. В нормите на чл. 108 и чл. 109 от ЗГ законодателят употребява израза "управител" на общинска горска структура, а в чл. 181 и чл. 182 от ЗГ говори за "ръководител" на общинска горска структура. И двете понятия нямат легална дефиниция в ЗГ, както предвижда чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Поради това, следва да се използва общоупотребимия им смисъл на български език, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Според тълковен речник на българския език двете думи управител и ръководител се явяват синоними. Именно в Глава 11, посветена на управлението на горски територии, собственост на община, се използва думата "ръководител. " Настоящият състав не възприема тълкуването на касационния жалбоподател, че като управител на търговското дружество Джебиров има правомощия и като ръководител на общинска горска структура и поради това има правото да издава позволителни за сеч. Такова тълкуване е несъответно на целта на закона и води до обезсмисляне на специфичните законови изисквания към квалификацията и професионалния опит на лицето, което следва да ръководи общинската горска структура. Според чл. 181, ал. 5 от ЗГ, за ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Не би следвало, когато наречеш длъжността на ръководителя на общинска горска структура "управител" за него да не важат същите изисквания като за длъжността "ръководител", предвидени в ЗГ относно образование и стаж по специалността. В случая се установи безспорно, че управителят на общинска горска структура Джебиров е лесовъд с висше образование, вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Но категорично той не отговаря на изискванията за директор на ДГС. Няма образователно-квалификационна степен "магистър" и трудов стаж по специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето образование. Тези констатации на административния орган се потвърждават от представените с преписката доказателства и не са опровергани от жалбоподателя. По изложените съображения се налага извод, че обезсиленото от АС-Велико Търново позволително за сеч е издадено в нарушение на ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 година. Допуснатото нарушение по никакъв начин не се санира от факта, че Джебиров има достъп до системата на ИАГ, свързана с издаването на позволителните за сеч, но е основание този достъп да бъде прекратен. Като е достигнал до същите правни изводи АС-Велико Търново е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което трябва да бъде оставено в сила при липса отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът кметът на Община Златарица е направил разноски в размер на 550 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от касационния жалбоподател. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,